И днес се питаме същото – каквото миналата година на този ден. Ще се питаме и догодина на този ден – защо, по дяволите, празнуваме националния си празник точно на тази дата. Защо се радваме на свободата си пред паметника на руски император?

Очевидно е, че това е празник на русофилите и то на онези от тях, които отдавна са се отказали от България. А в Пловдив те не зачитат нито политическата, нито историческата коректност. Тогава защо да бъдем коректни към тях. Аз не искам да бъда коректен. Защото те стигнаха върха на своята наглост, като си позволиха да съединят българското и руското знаме – спомняте си преди четири години – на "националния“ ни празник.

Да, празник на русофилите е. Категорично това пролича и днес в Пловдив, който очевидно не може "да порасте с няколко века“. Словото на почетния гражданин на Пловдив Любозар Фратев беше  адресирано към русофилска агитка с руски знамена, която крещеше "Браво“, чувайки за "руските братя, пред които трябва да сведем чела“ и за "многонационалната руска империя“.

Онези, които искали да пренапишат историята, били ""пигмеите, които са се качили на необозрими кокили и посягат към своите къси умове, за да уловят месеца за рогата“, каза господин Фратев, цитирайки Ботев. Цитатът има продължение: "и пеят мелодични песни, но не за да събудят народа си, а за да се чуят и порадват на гласа си", Точно на 3 март русофилите се радват на гласа си – дали от Шипка, дали от Бунарджика, дали от градските площади – едно и също е, подменяйки историческата истина с пропагандни клишета, които звучат във всяка реч на 3 март. И като цитира Ботев, господин Фратев да е по-смел – да ни разкрие какво мисли Ботев за руските "освободители“. За да ни стане по-ясно кои са "пигмеите“.

На 3 март миналата година в триминутното си слово Александър Секулов не спомена Русия и пред кого трябва да коленичим. Само отбеляза, че трябва да почитаме националните си герои и националните си строители.

Затова няма нужда от корекция на историята, а от истината. На 3 март би трябвало да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война на наша територия и толкова – вечна признателност за подвига на тези хора, който стана причина след години да я има и държавата България.

Но да се опитаме да говорим свободно, а не за празник, обсебен до нетърпимост от руските лакеи у нас. Нали сте чували за "мракобесните психодесни шамани оскверняват неизплатимите подаръци, които ни е направила Русия.“ Подобни руски лакеи се отричат от народа си и на 3 март, особено на 3 март. С един замах се изгаврят с творците на българското Възраждане, които превърнаха безпросветната рая в народ.

За какво ни е тогава 3 март? Да се изправим на Бунарджика и говорим за руските "братя“? Ако тази дата има някакво значение, то е да отдадем заслуженото на всеки лакей. Заслужава ли си?

Изпитваме жесток страх да извикаме, че 3 март не е национален празник. Страхуваме се, че някои паметници ще буренясат. Не, няма да буренясат, защото признателността е вечна. Но национален празник е чувството ни за свобода и желанието да управляваме сами съдбата си.

В противен случай подобни сборища на Бунарджика ще утвърждават българския комплекс за малоценност и коварно ще подменят идеалите на българското Възраждане.  Ще поддържат антибългарското русофилство като "грубо суеверие, което води до национално предателство и погром“, по израза на Димитър Благоев.