Румен Радев седна на интервю при Карбовски и направи невъзможното – взриви и последните шансове за възможната следизборна коалиция между "Прогресивна България“ и ПП-ДБ, която изглеждаше наистина възможна.

Преди това Асен Василев свърши друго – отстрани Кирил Петков и Лена Бориславова и превърна Ивайло Мирчев и Божидар Божанов в декорация на коалицията. Иначе двамата се заканват, ръкомахат в студиата, поставят ултиматуми, заканват се, но когато опря работата до реденето на листите, Асен им каза кой да е вътре и на кое място.

Та тези хора имали много грехове към България и няма как да бъдат припознати като партньори, отсъди Радев. Освен това правителството на Андрей Гюров било нелегитимно. С тези грешници Радев е управлявал, кабинети правеше с тях, говореха заедно за "промяна“, а сега са неприемливи. Изглежда логично, като преди това станаха и "шарлатани“.

А Радев говори така, сякаш има гарантирани 121 свои депутати и може да решава кого да покани за партньор, ако има нужда. "Вълната“ така се е разляла, че на 19 април Радев може да се радва и на 80 депутати. Разочарованието идва от юрналите се към него избиратели на БСП, които си мислеха, че Румен ще строи социализъм. Няма да строи социализъм, другари. Ще строи нов олигархичен модел и те бързо го разбраха. И вече по нищо той не се различава от Борисов, Пеевски, Василев. Вече е един от тях.

Иначе можем да гадаем ще влезе ли БСП в парламента, колко силно ще е пропадането на "Възраждане“, но важният въпрос е дали има условия за още едни предсрочни избори?

Условията са кристално ясни – без коалиране на Радев с ПП-ДБ или с ГЕРБ – в момента напълно невъзможно, новите избори са опечени.  

А "нелегитимното“ правителство на Гюров може да си управлява още месеци, та чак до Нова година. Защото в България нелегитимността не е проблем.  

Всички говорят за мнозинство, сякаш става дума за дребна подробност. А то е единственото, което има значение. В следващия парламент никой не може да управлява сам и никой не иска да управлява с друг. Това е класическа предизборна ситуация.

Политическата ни система вече не произвежда управление. Тя произвежда избори. За пореден път това ще разбере и на 19 април.