"Избирателната активност е едно от неизвестните на изборите. Тя зависи от пандемията, както и от посланията, които кандидатите са успели да предадат на гласоподавателите. Избирателната активност ще повлияе върху цялостната структура на вота“, заяви социологът от Алфа рисърч Геновева Петрова. 

"Въпросът с легитимността има няколко измерение. Едно от тях е дали има праг, под който вотът ще бъде "нелегитимен“. На второ място зависи, както от ентусиазма на хората, така и от електоралното тяло. Т.е. много от хората в списъците не живеят в България. Не е важно толкова колко хора са излезли да гласуват, а каква част от гласовете ще се оползотворят. През 2013 г. гласуваха около 3,5 млн., но влязоха само 4 партии. Много формации не успяха да влязат. Това беше парламент с ниска легитимност. Т.е., много от хората не бяха представени в Народното събрание“, каза още социологът. 

"Много добре си даваме сметка, че здравната, социалната и икономическата криза не са отминали. Един победител може или да се опита да сформира управление, или да даде на останалите партии да направят правителство. Не мисля, че пандемията е съюзник на властта. Много зависи как обществото приема мерките, които се прилагат. Колкото това носи "бонуси“, толкова има и хора, които не са доволни от действията на правителството. Ние ще провеждаме екзитпол и сме запознати с ангажиментите, които комисиите трябва да изпълняват. Пред тях ще има много сериозни предизвикателства. Има много неща, които са нови, а освен това епидемията попречи обучението на членовете да се проведе на живо. Има много предпоставки, за да се допускат доста технически грешки. Според нашите проучвания, 6-7 политически партии и формации могат да получат представителство в следващия парламент. Няма много ясна доминираща картина за "още от същото“ или "промяна“. Има очакване за нови играчи, които да вземат участие в управлението. Партиите, които са определяни като статукво, също не са за подценяване“, коментира Геновева Петрова.