Европейските съюзници не бързат да се включат в новата мисия на Доналд Тръмп за освобождаване на Ормузкия проток от иранската блокада. Те не започнаха тази война, следователно тя не е тяхна – независимо че скокът в цените на петрола вече удря икономиките им.

Иронията е, че опорката "това не е наша война“ всъщност е Тръмпова. С нея той отказа солидарност на Украйна и Европа, предлагайки сделка, която да направи Америка отново велика. Резултатът беше предсказуем – Америка отново сама. А сега, когато ѝ трябва помощ, Европа започва да говори като него: "Имаме нужда от повече информация, за да решим.“ Преведено от дипломатически: "Можем да помогнем, зависи какво ще дадеш.“

Европейска коалиция на нежелаещите

Германия настоява за яснота – кога ще свърши войната, какви са целите, и защо НАТО трябва да се занимава с нещо, което "не е натовска война“. Естония пита за "стратегическите цели“, Швеция директно отказва участие, защото ресурсите ѝ са за Украйна. Полша би разгледала въпроса, но само ако мине през НАТО – а всички вече казаха, че това няма да е натовска мисия.

ЕС обмисля разширяване на "Аспидес“, но само ако 27-те се разберат, а ако не – "коалиция на желаещите“, която засега изглежда като коалиция на липсващите. Франция работи по международна мисия, но "когато обстоятелствата позволяват“. Великобритания е категорична, че няма да бъде въвлечена в по-мащабна война, дронове – може, кораби – не. Гърция пък изобщо не вижда причина да участва – "Аспидес“ е в Червено море, не в Ормуз, и така ще си остане.

Защо се ослушвате, клети български тръмписти? И ти, спасителю Радев ...

Като теглим чертата, потенциалните европейски надежди на Тръмп за коалиция "Ормузки проток“ се свеждат до две държави: Унгария и България – единствените европейски членки на неговия Съвет за мир. Унгария има само речен флот, което прави участието ѝ в Ормуз по-скоро метафизично.

България е в предизборна треска, а военноморските ѝ сили разполагат с 6–8 боеготови кораба и нито една подводница. Но пък ако някой настоява парламентът да ратифицира членството ни в Тръмповия Съвет за мир, сега е моментът да подкрепи думите си с дела и да изпрати българските военноморски активи да освобождават Ормузкия проток. Така първо ще предотврати "много лошото бъдеще“, което Тръмп предрича на нежелаещите съюзници, и второ – може би ще получи в замяна сваляне на някои досадни санкции по "Магнитски“.

А и България цяла гледа към бившия президент ген. Румен Радев, очаквайки експертната му оценка за положението в Ормузкия проток и по-точно неговия отговор на въпроса: "Чий е Ормуз?“ За Крим вече знаем.

Веселин Желев