Правителствената сглобка може да води до демобилизация на електората на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за местния вот, защото е логично е да има обезсърчени хора, ако влезеш в коалиция с основните си опоненти, казва управителят на социологическата агенция "Маркет линкс" Добромир Живков в интервю пред Mediapool. Той обаче посочва, че има "катарзис и в политическата линия на ГЕРБ и ДПС". Като пример Живков дава това, че те вече подкрепят инициативите на ПП-ДБ за еврозоната, домашното насилие и конституционните реформи. "Така че тук има много съществен завой от ГЕРБ и ДПС, за който обаче в обществото не остава усещане за постижение на ПП-ДБ, а за резултат от влиянието на някакви други фактори", казва Живков.

На местно ниво логиката е различна от тази на национално ниво и по правило хората се влияят повече от личността на съответния кандидат, като трябва да отчетем и локалния контекст, който на места всъщност би могъл да противоречи на тази основна теза. В отделните общини, поне тези, които са под нашите наблюдения, мога да кажа, че се обособяват два основни модела.

Първият, в който има изразен много ясен фаворит за местния вот. Обичайно това е силна мажоритарна кандидатура, а пример за това е община Бургас, където може да очакваме решаването на кметската надпревара още на първия тур. В някаква степен същото може да се отнесе и към градове като Стара Загора, Монтана и други, където имаме водещ кандидат, който ще се яви на балотаж. Обичайно става въпрос за кметове, които се борят за продължаване на своите мандати, а в повечето случаи те са представители на ГЕРБ, но също така и на други политически сили. В повечето от тези общини голямата линия на политическо противопоставяне статукво срещу промяна не изглежда като достатъчен мотив за политическа мобилизация на опозицията. От друга страна, очевидно ГЕРБ са успели да изградят и позитивно оценявани от местните общности управленски подходи.

Следващият модел е на относително изравнените сили в битката за кметските места, където ще се гласува на втори тур. В тези общини кметът, или кандидатът на ГЕРБ има определено предимство пред този, най-често, на ПП-ДБ. Изходът ще бъде ясен на втори тур, където преразпределението на силите се прогнозира много трудно. Може да се заключи, че не се виждат особено убедителни кандидати на ПП-ДБ по места, отчасти поради общия политически контекст, но и заради вътрешно- коалиционните противоречия. Трудно може да се видят и сериозни усилия в изграждането на местни структури и това също влияе негативно на мобилизация за местния вот в полза на втората политическа сила, коментира Живков.

Малко вероятно е да станем свидетели на големи размествания в местната власт, които да доведат до разклащане на модела на местното самоуправление, основан на феодални механизми на зависимости като това е особено валидно за по-малките населени места. Струва ми се, че по един класически начин ГЕРБ успява да преодолее екзистенциалната заплаха от страна на ПП-ДБ през влизането в тази не-коалиция и въпреки резките политически завои, които показа, че няма проблем да направи. А това е много важен политически знак, най-вече за електората и активистите на ГЕРБ по места, че през коопериране и съюзяване, преходът към качествено нов начин на управление може да бъде отложен, или поне не прекалено рязък.

Не мисля, че "Продължаваме промяната" и "Демократична България" биха търсили вариант за ревизия на сегашната формула на управление. От ГЕРБ също изглежда търсят повече предвидимост, повече стабилност в сегашната формула, имайки предвид и очакваната ротация на премиерския стол. От друга страна, и партията на Борисов, и ДПС с критиките си и искането за отчетност от страна на кабинета "Денков", показват, че вътре в тази управленска формация съществуват определени напрежения и те изникват според конкретната ситуация. А това ни показва, че тези политически сили все още не са окончателно разпределили властовите си отговорности. Договаряне в движение е възможно и това прави конструкцията да изглежда не особено стабилна.

Ако ГЕРБ задържи основната си част от влиянието по места, то принципно е възможно партията да поиска преформулиране на баланса на политическите сили в изпълнителната власт, особено имайки предвид експанзионистичната природа на ГЕРБ. Въпреки всичко това изглежда малко вероятно, защото при поемане на курс към сваляне на правителството и предсрочни парламентарни избори, остава въпросът какво биха получили ГЕРБ след това. Коалиция с БСП и "Възраждане" не изглежда особено привлекателна в сегашната геополитическа констелация.

Тези избори изглеждат с основна тежест за бъдещето политическото развитие на двете най-големи политически сили - "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.

Макар местният вот да не е парламентарен, големият залог сега е какво ще покаже гласът на избирателите - дали страната трябва да върви по нов път, трябва да продължи да работи според установените модели на управление от преди години, или трябва да се търси някакъв среден път, на което, може би, ставаме свидетели при управлението на страната.

Разказът на ПП-ДБ за социална и политическа промяна през смели реформи, нормализация и борба с корупцията се трансформира в заявка за възстановяване на парламентаризма, за работещи и самостоятелни институции и за отстояване на европейския път на страната. Голямата конституционна реформа е на път, но работещата съдебна система и борбата с корупцията сякаш се отдалечават напред във времето. И затова е много ключово какви резултати ще постигне тази коалиция на петия месец на управлението на кабинета Денков и профила на фактическото парламентарно мнозинство.

Важно е и за "Възраждане", която може би е на прага на сериозни промени. За първи път тя ще влезе толкова мащабно в местната власт. Не с кметове, а с видимо присъствие в много от общинските съвети. И оттук идва предизвикателство - доколко това ще повлияе на централизираното вземане на решения, ще настъпи ли промяна в механизмите, по които партията управлява регионалните си структури. Ще еволюира ли "Възраждане" в основната си политическа линия на опортюнизъм и популизъм под натиска за решаването на конкретни въпроси в множеството общини, където ще присъства, където няма как да прокламираш същите тези, както в парламента и медиите, защото хората очакват решения на конкретни проблеми.

Дали  правителството може да изиграе индиректна роля в местните избори? Дали ПП и ДБ няма да понесат щети заради сътрудничеството си с ГЕРБ и ДПС на национално ниво? Тук мога да изведа две разнопосочни тенденции - едната е вече споменатата, че енергията на промяната е леко позагубена, а втората е, че правителството относително успешно работи за възстановяване на духа на парламентарната република и то не само през работещите механизми за управление на държавата, но също така и през добър стил на публична комуникация, с малки изключения. Втората линия внася известно усещане за нормализация, което е компенсацията за останалата по-назад заявка за радикални промени.

Все пак, сглобката може да води до известна демобилизация на електората на ПП и ДБ за местния вот. Когато влезеш в партньорство с двата си основни политически опонента, е логично е да има обезсърчени хора в сегмента на градските и политически ангажираните граждани.

В последно време виждаме катарзис в политическата линия на ГЕРБ и ДПС. Като примери това са, че през есента на 2022 година те не подкрепиха промените в застрахователното законодателство, които бяха предусловие за присъединяването ни към еврозоната. Същото се отнася и за закона за домашното насилие и отчасти и за конституционните реформи, а няколко месеца по-късно те бяха гласувани от същите ГЕРБ и ДПС. Така че тук има много съществен завой от ГЕРБ и ДПС, за който обаче в обществото не остава усещане за постижение на ПП-ДБ, а за резултат от влиянието на някакви други фактори.

Вижда се, че на национално ниво има известно отстъпление в подкрепата за ПП-ДБ, но формацията остава втората политическа сила в страната. Така че това може да бъде описано като известно разколебаване или отдръпване, което ще окаже някакво влияние на вота, но след местните избори, както и от действията на изпълнителната власт, предстои да видим дали тази тенденция ще спре, или ще се развие.

До колкото в ГЕРБ очевидно има реакция срещу не-коалицията и подкрепата за доминиран от ПП кабинет, можем да предположим, че отражението е по-скоро във вътрешнопартийния корпус, но не толкова сред електората на ГЕРБ. Избирателите на партията са много по-склонни безкритично да приемат и ретранслират политическите аргументи на Бойко Борисов и да не изпитват особено напрежение, независимо дали партията е в коалиция с националисти, с десни либерали, или близко си партнира с ДПС. В този смисъл, основната перспектива пред избирателите на ГЕРБ е да се опитват да се консолидират около идеята за запазване на вече известните модели на управление по места, ако се наложи, с минимална тяхна трансформация.

Според мен на много места сътрудничеството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ  може да продължи, както на национално ниво - като сглобка. Струва ми се, че са налице сигнали дори за това, че има предварителни контакти и разговори за това как може да се договарят определени политики по места, особено в големите градове. И за това сякаш тонът на кампанията между кандидатите на ГЕРБ и ПП-ДБ не е крайно негативен, крайно опортюнистичен. Този начин на работа, който се вижда на национално ниво, по някакъв начин ще се разпространи и в общините с техните новоизбрани кметове и общински съвети, смята Добромир Живков.