Тази шеста война между Израел и ивицата Газа има своя общ генезис с предходните пет, но има и детайли, които я отличават, коментира арабистът Владимир Чуков.

Нека да кажа какъв е по-широкият геополитически контекст, след като на палестинците не им се получи организирането на третата интифада през май месец. Те бяха я определили като интифадата на дроновете, за разлика от първата интифада на камъните, втората интифада на ножовете и сега се считаше, че тя трябва да бъде много силна, но не стана.

Очевидно се развива един процес, силно тревожещ "Хамас“, “Ислямски джихад", “Хизбула" и Иран, който тече и ще продължи да тече в Близкия Изток. Той е установяването на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел. Аз считам, че ако този процес бъде реализиран, това ще бъде новият Кемп Дейвид. Защо? Защото признаването на Израел от Саудитска Арабия, това е признаването на еврейската държава от лидера на целия ислямски свят.

Много от страните-членки на организацията “Ислямско сътрудничество" ще последват примера на Саудитска Арабия. Поради тази причина Иран се опитва всякак да попречи. Този процес стартира  още миналата година. Тази година обаче набра инерция.

Преговори са четиристранни. Освен Саудитска Арабия и Израел, участваха и продължават да участват Съединените американски щати, като основен промоутър и палестинците. Защо? Просто защото Саудитска Арабия винаги се е съобразявала с правата на палестинския народ, палестинската кауза.

Нека да кажем, че през 2002 година предложението на бившия монарх Абдула беше сделка "палестинска земя срещу мир“. Така или иначе, това не беше осъществено, но сега, се вижда, че не може целият този регион да бъде жертва на радикали.

Поради тази причина, преди десетина дни, в Рияд имаше една интересна среща на американския преговорен екип и, забележете! - делегация, водена от палестински министър. Въпросът е: какво Съединените щати ще направят като отстъпка на палестинците така, че палестинците да нямат нещо против установяването на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и държавата Израел.

Не искам тук да навлизам в подробности, но това е нещо безпрецедентно. Тези събития разтревожиха много силно Иран. Всеки ден се тиражираха информации какъв предател е Мохамед бин Салман спрямо палестинската кауза.

След срещата на високо равнище в Делхи, на Г-20, там беше предложен един много перспективен транспортен коридор на индийски стоки към Европа: Индия – Дубай – Саудитска Арабия – Йордания - Западния бряг - Хайфа. От пристанището Хайфа стоките трябва да бъдат транспортирани към Атина.

И ето тук вече искам да кажа, че нашето включване или невключване в “Шенген" много силно влияе на този съществен транспортен коридор. В момента индийските стоки минават по един алтернативен коридор през иранските пристанища нагоре, на север, през Каспийско море, респективно Централна Азия и Русия.

Ето виждате, че саудитско-израелският коридор се явява конкурент на ирано-руския. Мисля, че беше около 1 седмица след заявяването на този коридор, един руски зам.-министър заяви, че Русия е направила подобрения в пристанищата на Каспийско море именно на този коридор, който те смятат да съживят. Т.е. битката е чисто икономическа.

Става въпрос за огромни инвестиции, не само като индийски стоки, ами като саудитски пари. Самата Саудитска Арабия смята да инвестира във високоскоростен интернет. Това би бил много, много силен канал за търговия между индийския полуконтинент и Европа.

Нашето правителство трябва внимателно да следи тези детайли и да се бори за включване в “Шенген". Защо? Защото този огромен поток от стоки би могъл да влезе от Гърция и България, ако ние сме членки на “Шенген".

Ще видим сега, 60 дни след обявяването на този коридор и планираното откриване през ноември, заради агресията  на “Хамас" в Израел, дали това ще се случи. Този коридор минава по крайбрежието през Албания, Хърватска нагоре.

Всички тези детайли: геополитически, геоикономически (най-вече) са ясните предпоставки да разчетем тази агресия.

“Хамас" е част от един блок, една машина в ръцете на Иран и респективно – на Русия, борейки се за техните политико-икономически интереси в Близкия изток, като от другата страна са Израел и Саудитска Арабия.

Позициите на отделните арабски държави: Египет, Обединените Арабски Емирства, Катар, подсказват кой на чия страна е.

Още нещо. Интересна е позицията на Турция. Тя много активно защитава палестинците. Но до този момент няма официална декларация от външното министерство в Анкара. Има коментар на президента Ердоган, който - забележете! - е много умерен. По-скоро прилича на този на външните министерства в Кайро и в Абу Даби; саудитският коментар прилича на съюзниците от Емирствата и Египет, отколкото на този на Катар.

“Хамас" няма потенциал да издържи. Не може да води дълги войни така, както е било до сега. Ключовата позиция е тази на Саудитска Арабия. Дали ще се хване на ирано-руската кукичка или ще продължи да действа в посока на своите политически и геоикономически интереси, така както го правеше досега, разширявайки периметъра на отношенията с Китай, Индия и т.н. Т.е. много зависи от Рияд и позицията, която ще заеме.