С провокираното от самия него нападение на съюзника му Хитлер (с когото преди това дружно прегазиха като луди крави Полша), Сталин въвлече страната си във Втората световна война-касапница, от която тя излезе силно обезкървена. И това катастрофално кръвопускане сега неговите потърпевши честват на 9 май като велика победа, с военни паради – все по-гръмки и все по-мегаломански, съвсем а ла  Хитлер. Така го иска обитаващият в момента Кремъл самодържец Руски, президентът Путин, пише изследователят и краевед Костадин Глушков за Фактор.

Двукратният Герой на Съветския съюз, участникът във войната маршал Конев: "Тридесет милиона загинали и четиридесет и шест милиона осакатени и обезобразени войници…  Какво е това победа? Нашата сталинска победа? Преди всичко това е всенародно нещастие. Ден на скръб за съветския народ заради огромното множество загинали. Това са реки от сълзи и море от кръв… Това са милиони осиротели деца и безпомощни старци. Това са милиони осакатени съдби, неслучили се семейства и неродени деца. Милиони, измъчвани във фашистките, а след това и в съветските лагери, патриоти на отечеството (съветските военопленници – б. а.)“.

"Срещу един убит немски войник, Русия губи четиринайсет“ – печална статистика от филма на Станислав Говорухин "Русия, която загубихме“. "Спечелихме войната, покривайки германците с планини от трупове“ – горчиво констатира друг участник във войната, писателят Виктор Астафиев. 

А жертвите продължаваха да славят виновника за това всенародно бедствие, пропадналия семинарист, мустакатия генералисимус Джугашвили. 

И въпреки че остави на произвола на съдбата оцелелите от касапницата, но загрозяващи победната декорация с липсващите си ръце и крака 46 милиона инвалиди, те продължаваха да го славят. И продължиха да го славят и след като издаде заповедта "Да се изчисти боклукът“, а боклукът бяха същите тези живи трупове, принудени да просят и плачат по гари и пазари. 

И въпреки че в мирно време този кървав идол погуби по сибирските лагери десетки милиони от тях (чети жестоките "Колимски разкази“ – при условие, че имаш здрави нерви):

– те продължаваха да го славят; 

- че обяви завърналите се след края на Втората световна война четири милиона съветски военопленници за предатели и ги изпрати да мрат в същите тези лагери – те продължаваха да го славят; 

- че при колективизацията изби 15 милиона, а с изкуствено предизвикания глад отне живота на още 10 милиона (стигна се и до човекоядство) и в същото време продаде на Запад 1,7 милиона тона зърно – те продължаваха да го славят. 

Тачат го и сега – с филми и бюстове, за да се харесат на самодържеца-президент, който не крие симпатиите си към него и е тръгнал вече по стъпките му. И за да се тренира следващото поколение роби в дух на подчинение пред идола, който царува в Кремъл, пък бил той и самият сатана. Водят ги робската психика и вграденият вече в ДНК-то им, вледеняващият и сковаващ като арктически студ страх. Страхът, който вее от сибирските лагери, от кремълските подземия и от петолъчката над тях. Защото духът на страшния Иван е жив, жив е и духът на кървавия идол Йосиф, както и духът на обслужващите звездата червени шамани, бъдещите идоли. Страшно! И като си помисли човек, че при избори осемдесет процента в Русия застават безропотно зад болярина-самодържец-президент, на когото са поверили – като крепостните си предци-роби, мисленето и правото да се разпорежда с живота и съдбите им, му става още по-страшно!

А останалите? Те са недостойните за свещената руска земя отрепки – гнилите дисиденти и жалките интелигенти-демократи от най-новото време. С тях болярите знаят как да се справят. Защото 

робите мълчат. Мълчанието на агнетата!

Бедни руски братя, та вашето робство е било многократно по-тежко от нашето. И нарекохте велики тези свои господари, които не са направили нищо хубаво за вас, а са ви карали да им се кланяте още по-ниско и са прибавяли с цената на вашата кръв нови роби към империята си. Правихте го през вековете, правите го и днес.

 А най-масовото си изтребление също наричате велико – Великая октябрьская социалистическая революция. И я чествахте така тържествено, както навремето са почитали кървавия Ваал-Молох. Бих ви предложил нещо по-точно – Великая русская социалистическая казнь. Да, точно така – казнь, на български му казваме екзекуция. А "октябрьская“ го пропускам, защото тази казнь, като започна от октомври 1917 г., та продължи кажи-речи до наши дни. И я търпяхте, и приемахте всичко това за нормално. Това говори вече за нещо страшно, говори за генетично увреждане, говори, че робството е навлязло в кръвта ви.Затова не оценихте свободата, която ви дари Горбачов и се оставихте така лесно да ви я отнемат – просто не чувствахте липсата й, не бяхте дозрели за нея. Или не бяхте я заслужили – защото за свободата трябва да се воюва, тогава е скъпа.

Хайде сега, напълнете "стакан самогона“ – зная, че ви тегли към него, обяснимо е при това тегло, и запейте, може пък да ви олекне: "Эй ухнем! Эй ухнем! Ещо разик! – спокойно, не бързайте, Волга е достатъчно дълбока, има място за всички – … Ещо да раз! Эй ухнем!“

Ухайте, бурлаки, ухайте на воля, ухайте, ухайте, ухайте…