Президентът на САЩ Доналд Тръмп представя като историческа победа възстановяването на търговския поток през Ормузкия проток – въпреки че това още не се е случило. Петролните танкери се очаква да тръгнат най-рано след петък, когато трябва да бъде подписано споразумението между САЩ и Иран. Но още преди "мастилото" да е сложено, Белият дом вече продава на американците и света "успех“, който е по-скоро политически разказ, отколкото реалност.

Тук е важно да си припомним какви бяха първоначалните цели на войната. На първо място – да се гарантира, че Иран никога няма да има ядрено оръжие. След това – за кратко и неубедително – беше добавена и целта за смяна на теократичния режим в Техеран. Днес и двете са по-далече от постигане, отколкото бяха преди 28 февруари 2026 г., когато Тръмп започна войната си в Залива.

Ядреното досие: връщаме се в изходна позиция

Новите преговори по иранската ядрена програма тепърва предстоят. И никой не знае дали ще доведат до споразумение или до нова война.

А ако все пак доведат до сделка – остава големият въпрос дали тя ще бъде по-добра от тази от 2015 г., която Тръмп едностранно разруши.

Остава и въпросът дали Израел ще се чувства по-сигурен отколкото преди - с оцелелия и тежко ранен режим в Техеран, чиято главна цел остава унищожаването на израелската държава.

Ормуз: от "освобождаване“ до легитимиране на изнудването

Петролът течеше през Ормузкия проток и преди войната, при това - на доста по-ниски от днешните цени. Разликата е, че сега ще тече със съгласието на аятоласите, които могат да го спрат, когато решат. Войната на Тръмп не отслаби този асиметричен инструмент – тя го легитимира. Техеран вече има доказателство, че може да държи света в шах, а Вашингтон – че няма как да го предотврати без огромна цена.

Другата разлика с преди е, че голяма част от петролната инфраструктура по цялото крайбрежие на Залива е разрушена и ще минат години, докато се възстанови и то - ако междувременно не избухне нова война.

Режимът оцеля – и ще се възползва

Теократичният режим в Иран е все още тук. Същият. Само че вече още повече отколкото преди може да използва войната като оправдание за репресии срещу собствения си народ. А освобождаването на 25 милиарда долара замразени средства ще му даде кислород – за укрепване на властта, за въоръжаване на собствената армия и революционна гвардия, за подпомагане на Русия и за подхранване на прокси структури като "Хизбула“.

Колко струва войната – и кой плаща

Финансовата цена за американските данъкоплатци предстои да бъде обявена. Политическата цена за Тръмп и Републиканската партия ще стане ясна на междинните избори през есента. Но глобалната цена вече е платена – от всички.

Разходите за войната в Иран достигат 29 милиарда долара. Можете да я видите в собствените си семейни бюджети: в цените на горивата,в поскъпването на всичко, което зависи от тях, в орязаните национални бюджети, в поредните отложени проекти, в популизма, който всяка криза напомпва.

Тръмп стегна колана на целия свят. И ако има някаква надежда, тя е, че това ще доведе до отрезвяване от популисткото пиянство.

Урокът за България

Патриотите – онези, които най-шумно размахват "национални интереси“ и "традиционни ценности“ – могат да ни доведат само до война. Историята го доказва. Настоящето го потвърждава. А бъдещето ще го повтори, ако не сме внимателни.

Гледайте с дълбоко съмнение всеки, който ви продава лесни решения, национална гордост на килограм и митични "ценности“. Това са последните убежища на всеки негодник.

В тези обстоятелства няма как да не напомня констатацията ми от 2017 г.: "Хибридът Радев"... и призивът ми от 2019 г.: "Свалете Радев!"

Веселин Желев