Мнозина вече не помнят какво и говорил генералът от КГБ Леонид Решетников преди десет години, когато се месеше в избора на кандидат-президент в България. Тогава той каза: "Румен Радев може да изиграе забележителна роля и да бъде инструмент България да тръгне по пътя на самостоятелен избор, вън от НАТО и вън от Европейския съюз." (TV+, 24 ноември 2016 г.)

Прогнозата се оказа концепция, програма и план, които са били задействани последователно и умело още преди 2016 г., докато ние като слепи котета сме се боричкали помежду си, лелеяли сме фалшиви надежди, че цивилизационният избор на народа ни е бил окончателен и безвъзвратен и че в дружното европейско семейство все някак ще запеем Одата на радостта.

Провалът "МиГ-29“ 

През 2012 г. Румъния отправи ценно предложение към българското правителство: двете страни съвместно да закупят от Португалия употребявани изтребители F-16. Идеята бе държавите заедно да закупят 36 самолета "втора ръка“ (24 за Румъния и 12 за България), което значително би намалило общата цена за придобиване на изтребителите и за последващата им поддръжка. През следващите 5-8 години младо поколение пилоти би придобило умения да пилотира F-16, след което плавно да премине към възможно най-новия модел на американския изтребител.

Двете съюзни авиации биха могли по-лесно да взаимодействат при охраната на въздушното си пространство, да тренират личен състав, да организират ремонти, да обменят резервни части, техника за обучение и поддръжка и т. н.

От  българското военно министерство и правителството подозрително дълго мълчаха. Вероятно поради опасения, че ще изгубят възможността за договаряне на комисиони. Далеч по-трудно е да бъдат подкупени две комисии в две различни държави или обща комисия от представители на тези страни.

През 2013 г. Румъния самостоятелно сключи договор за 12 броя F-16MLU, през 2016 г. получи първите самолети, а сега на дълга опашка чака за F-35 - най-модерния изтребител, предлаган на световните пазари.

Още в началото на века летателната мафия във ВВС упорито брани всякакви опити да бъде поставен въпросът за навременно или по-късно извеждане на МиГ-29 от експлоатация, за плавната и безболезнената му замяна с по-съвременни образци. През последните 35 години най-продължителен бе периодът, през който генерали от ВВС оглавяваха Генералния щаб или Щаба на отбраната. Официално и в неформални контакти запасни и действащи пилоти обясняваха на министри, депутати, премиери и държавни глави, че ресурсът на съветския изтребител не е изчерпан, че "огромните му възможности“ могат да бъдат използвани поне до 2030 г. и че онзи, който посочва видимото ни изоставане в модернизацията на ВВС е или неграмотник, или враг на "родната авиация“ и на рода български.

Авиационните вождове си затварят очите

пред факта, че неколкократно бе прекъсван и подновяван договорът с руската компания РСК-МиГ за ремонта на изтребителите МиГ-29, което се отрази върху боеспособността на българските ВВС. Стигна се дотам, да няма годен за дежурство изтребител за защита на българското въздушно пространство. Българските ВВС никога не бяха стигали до такъв хал: с 6 ремонтирани МиГ-29 и с четири още по-стари МиГ-21 да се опитват да изпълняват мисията "въздушна полиция" (еър полисинг). Те ли не са знаели, че подобна "мисия“ е чисто отбиване на номер и поредно дискредитиране на българската държава в очите на съюзници и на съседи?

През 2002-2003 г. още поддържахме колегиални отношения с руските военни аташета в София. На някакъв коктейл офицери от МО и от Генералния щаб директно им задават въпроса защо ни размотават с ремонта на двигателите на МиГ-29, защо сключват договори, приемат и транспортират двигателите, нарушават всякакви разумни срокове и ни ги връщат с козметични процедури или без да са ги пипнали.

Представителите на ГРУ отговорили с цинична откровеност: "Да не сме луди да ремонтираме самолетите на неприятелска държава? Нали след година-две предстои да бъдете приети в НАТО? Нека натовци да ремонтират бойните ви самолети!“ Нима генералите от ВВС не са чували подобни признания от доскорошните си съюзници във Варшавския договор?

Въпреки ясните индикации от руската държава от 2002 г. до неотдавна продължаваха опитите да бъдат наливани грешни пари в касите на Руската самолетостроителна компания МиГ, да бъдат търсени други държави (останаха само Полша и Беларус), за да бъде доставяна "жива вода“, да бъдат ремонтирани морално и физически остарелите изтребители, да бъде спирано кранчето на всеки военен или цивилен български гражданин, който задава въпроса докога, аджеба, летешката мафия ще блокира модернизацията на бойната авиация, на целите ВВС и оттам – на Българската армия.

Ярък лакмус за

дългата и отмъстителна ръка на българо-съветските льотчици

стана съдебното преследване на бившия министър на отбраната Николай Ненчев. За безпочвения и безпринципен процес срещу ексминистъра бе писано достатъчно. Насъскана от властващото лоби на МиГ-29, прокуратурата се опита да осъди г-н Ненчев за… нарушаване на интересите на руския военно-промишлен комплекс. Премиерът Борисов, в чието правителство Н. Ненчев бе министър, вероятно забрави, че е познавал такъв човек. Заместник-министърът Атанас Запрянов, който бе водещият политически и военен експерт, подготвил и реализирал договора с Полша, изпълни библейската повеля "Мълчи и ще си спасиш душата!“ След което два пъти бе министър на отбраната от квотата на ГЕРБ.

Слава Богу, ексминистър Ненчев се размина с присъда от 8 (осем!) години лишаване от свобода. След което спечели дело срещу прокуратурата за неправомерно юридическо преследване и бе овъзмезден с 50 000 долара.

Трагедията на майор Валентин Терзиев

стана христоматиен пример за отчаяната решимост на авиационните дерибеи да минат и през трупове, за да защитят финансовите интереси и мъжкарското си его.

Майор Терзиев загина през 2021 г. край Шабла при изпълнение на един от най-сложните видове пилотаж: нощна стрелба по въздушна цел над Черно море. Посмъртно пилотът бе удостоен със званието "подполковник“. На пресконференция, дадена от Министерството на отбраната, присъстваха съпругата на загиналия пилот г-жа Димитрина Попова и 10-годишният му син Александър. С нелепото си участие се отличи тогавашният министър на отбраната Георги Панайотов.

След маса непонятни термини, технически и технологични заврънтулки изводът на командването на ВВС стана очевиден: причината за инцидента е човешка грешка.

В понятието "човешка грешка“ влизат не само "загубата на пространствена ориентация" от пилота, но и нерешителността на групата за насочване да прекрати полета, след като става ясно, че мишената пада по-бързо и в стремежа си да порази целта пилотът предприема опасна маневра на снишаване. Ситуацията е прераснала в аварийна, след като пилотът започва завой със скорост над 970 км в час и до последния момент не успява да възстанови ориентацията си. Авиационните шефове напомниха, че майор Терзиев се е подготвял старателно за упражнението и е имал право да се откаже от мисията.

Разбира се, "руски специалисти са съдействали за разчитането на данните от черната кутия на падналия самолет“. Къде без тях…

И нито дума за липсата на достатъчно часове за тренировки (т. нар. нальот), за безотговорното поведение на поне трима генерали от ВВС, които са наблюдавали учението и във всеки момент са могли да разпоредят: "Стоп! Прекратявам стрелбата! Пилотът веднага да излезе от аварийната ситуация и да се прибира на летището!“

В края на пресконференцията командирът на 3-а авиобаза имаше нахалството да се обърне с прочувствени слова към сина на загиналия: "Такава ни е професията, моето момче! Да гинем за Родината си!“

Жегна ме театралният патос на бригаден генерал Русев. След като издирих източника, разбрах, че помпозните слова принадлежат на герой от съветския филм от 1971 г. "Офицери“. Но филмовият герой казва нещо различно: "Такава ни е професията, синко! Да защитаваме Родината!“ Малка, но съществена редакция, направена според момента от българо-съветския генерал. Сякаш всички сме длъжни да гинем за България. Няма ли някой да победи най-сетне?

Съвсем наскоро командващият на ВВС генерал-майор Н. Русев нарече критиците си "кибици“, "комплексари“, "застарели апаратчици“ и НПО-та с "отпаднала необходимост“...

"Деполитизираният“ генерал вече може да си позволи подобни волности.

Кумът му "Девет годин мота се безплоден“ на президентския пост, а сега оглавява парламентарното мнозинство и изпълнителната власт. Съпругата му е шеф на СЕМ, а генералите в Българската армия, шефовете на МВР, ДАНС и другите служби за защита на националната сигурност чрез указите за назначения и повишения са превербувани от доскорошния президент. Пей, сърце!

Това не е военна северно-корейска опера или армейска руска пиеса, а сценка от

предизборната кампания на Румен Радев в Плевен... Др. Радев вече нарича негласуващите за "Регресивна България“ нещо като "част от статистиката“. Др. Кутев смята, че сегашното Народно събрание си е тяхно и ще правят в него каквото си искат. "Мы свой, мы новый мир построим!“ обещава др. Ленин през уж далечната 1917-а. А Малкия Хладилник твърди, че без бащицата Сталин просто нямало да ни има и като народ, и като държава.

Хюстън е доста далеч и от Шабла, и от София.

Но наистина, "Хюстън, имаме проблем!“

Когато файтонджии на самальоти с отпаднала необходимост започнат да заплашват със съд и да ни изнудват, че "рискували живота си заради нас“, вероятно ще трябва да ни дойде акълът, че е стартирал процес на временна и частична стабилизация на социализма.

Че здравите сили отново са взели връх над Здравия Разум.

Че ще трябва доста да поразмърдаме мозъци, да намерим съмишленици и да се поизпотим, за да не ни върнат член първи в Конституцията и "безсмъртния полк“ на 9 май, лагера "Белене“ и зловещия паметник на червената армия-окупатор и мародер. 

Капитан I ранг о. з. Васил Данов