Както се очакваше, мирно-кървавият протест срещу управлението на БФС стана повод за политически атаки, искания за оставки на министри и остри обвинения.

Политици от всички цветове искат оставката на Борислав Михайлов. Те нямат право на това, ако не се заяват като обикновени запалянковци, тъй като се приема като държавна намеса в БФС, а там могат да ровят само ФИФА и УЕФА. И прокуратурата, разбира се, която легално осъществява държавния натиск. Така Михайлов подаде оставка през 2019 година, когато в БФС влязоха ДАНС и Икономическа полиция, а преди това го пришпори и Борисов.

Номерът е ясен, ще се действа по същата схема, след като прокуратурата вече се самосезирала по медийни публикации, които са от години.

Но ето един много сериозен мотив за оставката на Михайлов, подхвърлен от неговия голям приятел Наско Сираков:

"Вижте какво, бих призовал Боби да си подаде оставката. Това е срамна работа. Абе, братле, нека те запомнят с нещо добро.  Не може цялата държава да е срещу теб, а ти да продължаваш да упорстваш. Това е истината."

Това е истината, казва Сираков – просто и ясно.

Има и друга истина. Президентът на БФС се избира от клубовете, членки на организацията. След снощните събития, а и преди тях, нито един клуб не е изразил публична позиция. Това е странно, ако клубовете не са оторизирали запалянковците да изразят мнението им. Което е още по-странно.

Но най-странен е разговорът между вътрешния министър Калин Стоянов и премиера Николай Денков. Стоянов казал на Денков преди протеста, че безредици не се очакват, всичко ще е мирно и тихо. А тази сутрин - след погромите, му казал, че нищо особено не се е случило.

Нищо не се е случило, тъй като по време на протеста Калин Стоянов бил на кино. Палят столицата на една държава, а вътрешният й министър е на кино – чудовищно безхаберие!

Това е по-важно – оставката на вътрешния министър, а не на Боби Михайлов, който и без това си е тръгнал. ПП-ДБ искат на министъра и на Михайлов. ГЕРБ искат на Михайлов и на спортния министър Димитър Илиев.

 И това за един футбол? Не е заради футбола. Става дума за дерогация, за "Лукойл“, за бюджет.

А футболните агитки могат всичко –да блокират Народното събрание, да набият когото трябва, да протестират срещу каквото трябва. Затова те се ползват със специални преференции от политиците .Заради заслугите си агитките получават  и подаръци. Обикновено се случва преди избори или когато трябва да се свърши друга много сериозна работа. 

А много сериозна политическа работа предстои.