Истината е, че всичко върви по план. Всички се изправиха на нокти, когато Слави Трифонов представи правителство начело с Николай Василев. Само аз запазих спокойствие, тъй като съм стар вестникар и добре знам, че прилага номера на вестникарския фотограф от старото време. Това пише в коментар за 24 часа Валери Найденов.

Обяснявам. Да кажем, че главният редактор търси най-добрата картинка за първа страница. Влиза фотографът Кольо с десетина снимки в ръка, паркира пред бюрото и първо плъзва най-скучната: "Ей тая, шефе, според мен става“. Главният я поглежда и изръмжава: "Ужас, кога ще се научиш да снимаш?“

Тогава Кольо вади  следващата – още по-скучна и сива. Главният я хвърля в кошчето и вдига гамата:“ Я ми ги дай всичките, не ми пускай една по една.“ После рови, рови и сам намира снимката находка. В нея има и екшън, и човешка драма, и щастливо момиче, и усмихнато детско лице. И най-важното е да има контрастна графика, защото докато мине през цинкографията и дълбокия печат, всичко се замазва.   

"Еее, шефе, ти си гений!“ – възкликва Кольо възхитен. Всъщност, той много добре знае коя е снимката и нарочно я е заровил отдолу. Затова сценката трябва да се режисира внимателно.

Шефът трябва да се окаже откривател. Да се изпълни с усещането, че онези под него са глупаци и без него са заникъде. Това го доизиграха сценаристите на култовата пресконференция.

Кольо е дълбок психолог и манипулатор. Но аз лично научих този номер още като вестникарски чирак. Когато в крайна сметка дойде и моят ред да съм началство, започнах да експериментирам.Най-перфидният номер е да харесаш още първата снимка: " Супер, ето, тази направо заспива за първа страница."

Сега Кольо започва да върти и суче:“Ама виж ги и другите“. Защо да ги гледам? Ти си фотохудожникът, ти по-добре знаеш, четкам го аз.“Еее, друго е началството да види.“ Имам ти доверие, носи я направо в цеха. И така няколко пъти напред-назад, докато накрая Кольо се предава, измъква добрата снимка от купчината и я удря в бюрото.

Та си мисля – какво ли щеше да стане, ако ДБ, "Изправих се. Ние идваме“, БСП и ДПС бяха посрещнали с възторг и възхищение първото правителство на Слави? Направо щяха да го поставят в цунгванг/позиция в шаха, когато нямаш добър ход/.

Защото Слави иска първо да ги поразмекне, а така сам ще се окаже размекнат.

Но пък Борисов пропусна чудесната възможност да предложи същия номер, който направи предишния път. Не знам дали помните, но в 45-ото Народно събрание първата ме работа беше да предложи мажоритарния вот, който изстреля Слави в голямата политика. Заедно ГЕРБ и ИТН имаха пълно мнозинство от 128 гласа, какъв е проблемът? Проблемът е, че Слави има съвсем други намерения и те лъснаха разобличително.

Сега е същото. ГЕРБ и ИТН заедно имат 128 мандата. Какво пречи на Борисов да каже: “Ми аз съм за. Знам се с Никито Василев още от Тройната коалиция, винаги съм му се възхищавал.“ Това вече щеше да е шах и мат.

Как ли щеше да реагира Слави? Като фотографа Кольо – ама чакайте, дайте да видим и другите правителства в тестето. Защо не Меглена Кунева? Или Ива Митева? А не е ли най-добре аз, Слави Трифонов да поема тежката раница?

Разбира се, че Слави крие истинския премиер дълбоко в тестето си, а Николай Василев беше само първата изчистена карта. После ще има и втора, и трета докато падне истинският коз.

Реалната политика е това, което се случва някъде отзад и става ясно със задна дата. Ако Слави имаше намерение да прави бившето юпи премиер, нямаше да го вади предварително. Ако направо беше завел Николай Василев при президента да вземе мандата, после нямаше да има никакъв ход – мандатът отива бадева.

Тук да вмъкна, че дълбоко уважавам Николай Василев. Той е голям професионалист. Може да бъде губернатор на Каймановите острови или друга елитна офшорка.

Пак да повторя – политиката не е това, което виждате пред себе си. Тя се вижда в задното огледало на автомобила.

Гледам, че сега и политици, и социолози, и цялата тайфа от публични коментатори помпа очакването за краткосрочно, временно решение на политическата загадка. Ако сега се състави правителство, твърдят те, коментира тълпата, то я изкара година, я не. Твърде шарена е тая черга и много кръпки по нея.

Това е анонсът на Кольо фотографа – първо се показва кьорфишекът. Истината е, че депутатите от протестните партии имат общ могъщ интерес.

И те са хора – ще си захвърлят ли още веднъж депутатските заплати?

Изкатериха се до властта като алпинисти, поне два-три пъти падаха и увисваха на въжето – пак ли ще увиснат?

Татяна Дончева например е извън играта над 10 години. Кандидатира се и за кмет, и за президент, и за депутат със своята партия, но всуе. И най-сетне успя. Смятате ли, че така лесно ще се хвърли пак в неизвестността. Същото важи и за Мая Манолова, и за Атанас Атанасов, и за всички останали лидери на малките партии, които най-сетне изкатериха чукарите.

Сега е време да седнат и да отдъхнат поне 4 години на върха. А и в личен план не е зле да вземаш всеки месец по 10 бона в плик. Никой от депутатите на трите партии на бунта не може да е сигурен, че догодина пак ще попадне в парламента. Нито пък след три месеца.  Спомняте ли си какво се случи с БСП през 2014 г., когато не успя да изкара и половин мандат? Спихна се наполовина. А със СДС след прекратения мандат на Филип Димитров? Също наполовина. А след прекратения мандат на Виденов?

Или да вземем мъдрата ДПС Много сериозно се говори, че ИТН е неин филиал. Ако това е истина, Доган сега държи на къса каишка 94 депутати, а още поне 40 са на дълга. Да не е луд да захвърля този джакпот?

Затова изводът е обратен на очевидното. Най-вероятно този парламент ще избере правителство и ще направи всичко възможно да оцелее пълните четири години, а после и още четири.

И следващата му цел ще са местните избори. Като гледам какво е съотношението на силите в София, май ГЕРБ се кани да я загуби. Затова бърза да приватизира все още общинските кортове зад фасадата на Григор Димитров.

Започва последната жътва. След нея настъпва новата епоха.