Бразилия и днес остава най-големият производител на футболисти в света. Според последния доклад на CIES, който анализира миграцията на играчи между 2020 и 2025 г. в 135 първенства, повече от 3000 футболисти, създадени в Бразилия, в момента играят извън страната си. Никоя друга държава не се доближава до този резултат. Франция, която е втора в класацията, изостава с няколкостотин футболисти. Аржентина допълва челната тройка.

Тези данни потвърждават това, което всеки футболен запалянко подозира от години: Бразилия не е престанала да създава футболисти. Напротив – тя ги изнася с темпо, което никоя друга футболна школа в света не може да достигне, и не само към Европа, но и към бързоразвиващата се Азия и останалата част на Южна Америка. И въпреки това националният отбор на Бразилия преживява най-дългата суша в историята си.

Последният път, когато Бразилия спечели Световното първенство, беше на Мондиал 2002 в Южна Корея и Япония, когато Феномена Роналдо стана голмайстор на турнира. Оттогава насам "селесао“ трупа едно разочарование след друго: отпадане на четвъртфиналите през 2010 г., историческото унижение с 1:7 срещу Германия на собствен терен през 2014 г., още две отпадания на четвъртфиналите в следващите две издания. Сега отборът дори не достигна до тази фаза. Вече шест поредни световни първенства Бразилия не е играла финал. За страна, за която футболът е религия, това чакане започва да тежи като воденичен камък.

Недоволството не се ограничава само до Световното първенство. На континентално ниво Бразилия продължава да е третият най-успешен отбор в историята на Копа Америка с девет титли, но последните години също не са впечатляващи: само един трофей за последните 19 години (през 2019 г.), загубен финал срещу Аржентина през 2021 г. и отпадане на четвъртфиналите в изданието през 2024 г., проведено в САЩ. През този период през селекционерския пост са преминали деветима треньори, включително временните. А десетият вероятно вече е на хоризонта.

Междувременно Аржентина - с по-малко население, по-малко финансови ресурси в местното първенство и с около хиляда по-малко футболисти, които изнася в чужбина, успя през последното десетилетие да изгради един от най-стабилните проекти в южноамериканския футбол, увенчан със световната титла през 2022 г. и няколко триумфа в Копа Америка. Разбира се, с Лионел Меси като основна фигура.

"Проблемът е много по-дълбок от един треньор или едно слабо поколение. Бразилия спря да създава футболисти за шест основни позиции. Днес ни липсват десен бек, дефанзивен халф, ляв бек, вътрешен полузащитник, централен нападател и плеймейкър. Казано по друг начин – липсват ни играчи за номера 2, 5, 6, 8, 9 и 10“, казва източник от бразилската футболна федерация.

Бразилия сякаш е загубила своята идентичност. Докато Испания наложи футболна философия, вдъхновена от идеите на Йохан Кройф в Барселона, легендарният "Jogo bonito“ ("Красивият футбол“) на Пеле, Гаринча, Зико, Кака и Роналдиньо постепенно беше заменен от отбори, които зависят повече от отделни индивидуалности – първо Неймар, а сега Винисиус Жуниор, отколкото от ясно разпознаваем колективен стил. В същото време съседните държави повишиха нивото си. Континенталните турнири вече не се свеждат само до съперничеството с Аржентин, тъй като Колумбия, Парагвай и Еквадор също израснаха значително.

Любопитното – и именно в това се крие парадоксът – е, че проблемът не е в основите. Бразилия продължава да произвежда най-много футболисти за износ в света, далеч пред Франция и Аржентина. Уличният футбол, академиите и младежките школи продължават да създават играчи, желани от най-големите клубове в Европа и Азия. През 2025 г. бразилските клубове реализираха 727 милиона долара от трансфери. А през 2024 г. общата стойност на трансферите на бразилски футболисти по света достигна 2,6 милиарда долара.

"Тази ситуация много ми напомня историята на хокея на трева в Индия. До Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Индия беше световна сила – печелеше златни и сребърни медали и винаги се бореше за финалите. През 1984 г. спортът премина от естествена към изкуствена настилка. Индия нямаше необходимата инфраструктура, за да се адаптира, и изчезна от световния елит за 40 години, докато не се завърна на олимпийския подиум в Токио. В Бразилия тревата не се промени. Промени се футболът. Но ние продължаваме да вярваме в старата идея, че бразилецът се ражда с умението да играе. Докато живеехме с този мит, останалият свят направи огромен напредък в методиката, обучението и тактиката“, казва отново високопоставен служител в бразилската федерация.

Следователно проблемът не е в суровината. Проблемът е в сглобяването. Бразилия разполага с футболисти в най-силните първенства в света, но вече повече от две десетилетия не успява да превърне тази съвкупност от индивидуални таланти в конкурентоспособен национален отбор. На турнира в САЩ тимът представи прекалено застаряващ състав със средна възраст 29,27 години – по-висока от почти всички участници, като само Иран, Панама, Колумбия, Катар и Кабо Верде имаха по-възрастни отбори. За сравнение, средната възраст на Испания е 26,73 години.

"Продължаваме да изнасяме много футболисти, но почти всички са крила“, продължава същият източник. "Винисиус, Мартинели, Естевао, Раян, Антони... крила не ни липсват. Това, което изчезна, е нападателят от световна класа. Футболът отново започна да цени този тип играчи благодарение на Ерлинг Халанд, а Бразилия просто престана да ги произвежда. Същото важи и за класическия дефанзивен халф и за плеймейкъра, способен да организира играта. Днес нямаме ясен наследник на фланелката с номер 10 в националния отбор. Дори крайните ни защитници, които десетилетия наред бяха една от запазените марки на бразилския футбол, пристигат в Европа и в крайна сметка се превръщат в централни защитници или халф-бекове. Това е знак, че традиционният профил на бразилския футболист също се е променил“, казва футболният ръководител пред испанското издание "Marca".

"Мисля, че влиянието на треньора е по-малко, отколкото изглежда. Карло Анчелоти винаги е бил силен в управлението на вече изградени отбори, пълни със звезди. Сега обаче пое национален тим, който трябва да бъде изграден наново, при това точно на позициите, за които Бразилия вече не създава играчи. Никой треньор не може да измисли един номер 9 или един номер 10, ако страната вече не ги подготвя. Това е криза в системата на обучение. А подобни кризи се решават много по-бавно", добавя човекът от местната федерация.