Бате, ще лапаме ли парички? Ще лапате, господа общински съветници, нали се казвате Асан
Да получават ли повече пари пловдивските общински съветници, или да получават колкото и сега, но за двойно по-малко работа? Това бил въпросът на деня. Има предложение от самите съветници.
Ако те настояват да заседават само веднъж в месеца, означава, че са недоволни от общинската администрация, която не може да им осигури работа за две сесии. Това се вижда – има направо изнасилени сесии.
Съветниците искат да кажат: Сега ни плащате за изгубено време. Искаме да ни плащате за свършена работа.
Дали е така?
И това не е въпросът на деня. Това е принципен въпрос.
Ето една стара история, в която пак ставаше дума за парите на общинските съветници.
Яшар Асан се беше наредил в тоалетната до тогавашния председател на Общинския съвет
Илко Илиев. Без да му мигне окото, Яшар изстреля от упор: Бате, ще лапаме ли парички днес! Съветниците пак обсъждаха парите си.
Ще лапаш, приятелю, защо да не лапаш. А и мястото, на което беше намерил сгода да пита, току-що беше станало български символ. Яшар вероятно не знаеше за нужника в Брюксел, измислен от Давид Черни. Сигурно не знаеше, че после го покриха с черен парцал, но нужникът, в който типове като Асан питат дали ще лапат, остана.
Минути по-късно, разбрал, че ще има пари, Яшар изрева от мястото си: Ти си светец!
Тази сцена беше страховита. Яшар, пропуснал да внесе в залата една брадва от махалата, но готов и през огън да мине, за да брани парите на съветниците. Това не е сцена за светци. Това е реална сцена от тоалетната.
Тогава си казах, че общински съветник Яшар Асан не съществува. Това е събирателен образ, роден в нужника. Той там се и развива, обогатява, храни се. И му е сладко. Не мога да разбера защо трябва да го забулваме в черно. Нищо не можем да скрием, а от всеки опит да го направим, излизаме жалки и смешни. Не е честно събирателният образ Асан да те брои за светец. Омерзително е.
Яшар Асан и днес е общински съветник. Не твърдя, че е събирателен образ. Но ако общинските съветници не искат да ги оприличаваме на Асан, трябва да ни кажат. Ако те обаче мълчат около нужника, очевидно е, че всички се казват Асан.