-  Бият Паниковски! - викна Балаганов, застанал като картина на вратата.

-  Вече? - попита деловито Бендер.- Нещо много бързо.

Това е поредният диалог между великия комбинатор Остап Бендер и  Шура Балаганов по повод на техния "съдружник“ Паниковски -  социално-исторически прототип на дребен провинциален мошеник от началото на XX век.

Такива мошеници, вече политически, се навъртаха и тази сутрин около МОЧА в София в опит да се качат на крана, който трябва да го демонтира.

От Народното събрание Корнелия Нинова извика: "Бият ги!“ Нейни депутати били в болница. Все едно край МОЧА се е развихрила касапница, стреля се на месо и линейките едва смогват да откарат пострадалите.

Едно от загражденията, бутнато от служител на областната управа, паднало върху ръката на депутата от БСП Георги Свиленски и го превързали в болницата. На мястото на тази "касапница“ били и дежурните сеирджии около МОЧА – Мая Манолова и депутати на Копейкин.

Бият ги, извика Нинова. Не, не ги бият, казват им, че нямат работа там – извършват се демонтажни дейности. Разбира се, не е хубаво загражденията да се бутат и да падат върху ръцете. Но служителят на областната управа вероятно вече е изчерпал всички коректни аргументи, с които да казва на политическите мошеници: Стига с вашите лиготии!

Демонтирането на този срам е част от националната ни сигурност, без значение какво ни казват Мая, Копейкин, Корнелия и "битият“ Свиленски.

Демонтирането е късно осъзнаване на достойнството, което би трябвало да имаме, а отдавна сме продали.

Руският журналист Александър Невзоров ни съветваше, да натоварим на един самосвал всички съветски боклуци – МОЧА, Альоша, и да ги изхвърлим. Само така щели сме да бъдем свободни.

И вече сме заградили един такъв боклук. Нормално е около него да се навъртат и политическите мошеници. Бият ли ги? Категорично не. Достатъчно е да стоят по-далеч от загражденията.