Свещениците от Софийска епархия, които подкрепят Н.Св. Даниил в спора му с архимандрит Никанор, трябва да се досещат за нещо принципно. Когато спорят с вътрешен опонент, добре е да го правят както подобава на свещеническия им сан. Не само сайтът на Софийска митрополия, но и мейнстрийм медии и агенции вече тиражираха нескрита агресия адресираща спорещия с Даниил духовник.

Свещеникът от Църногорския манастир "Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян" бил известен със своите "фейсбук-подвизавания“, говорил като "хулиган“.

Правно грамотни или не, но 75 свещенослужители, подписали се под изявлението си за Никанор "разколника“, използват фрази далеч от евангелска кротост и смирение.

Който не е разбрал за какво става дума, вече знае.

Поповете отново се хванаха за брадите.

Вместо да дават пример за ценностите на Църквата, като молитва, единство, съборност,  клирът воглаве с Патриарха наложиха "аргос“, наказание (да не служи 15 дни) на отец Никанор, известен и(!) с грижата си за украинските деца. И това е само началото на свещеническия им гняв! Заведоха му и дело, уличиха го във финансови далавери, та ако някой съжали архимандрита, призовал към всенародно неподчинение на патриарха Даниил, да слезе на земята тутакси. Видно от гореописаното становище на Софийска митрополия, клирът е страхотно мотивиран. Щял да разследва действията на Никанор според църковните правила и канони, записани в устава на БПЦ и във всички (не) божии документи, наредби и прочие. Така обяснява православният богослов д-р Десислава Панайотова, подписала се под изявлението. Панайотова е известна, че мисли и действа като афганистански талибан. Нищо случайно няма под слънцето.

И за какво е спорът?

Накратко, за това кой какъв  църковен прочит демонстрира за войната и украинския църковен въпрос. Медиите често цитират Патриарх Даниил и неговите "правилни" спрямо Кремъл възгледи. Отдавна никой не се съмнява, че в условията на руската агресия срещу Украйна Българската православна църква и нейният лидер мълчат за страданието на нападнатите украински жени и деца, подминават като в играта сляпа баба нападателя Владимир Владимирович Путин, отговорен за абсолютно неоправданата си агресия спрямо един независим народ.

Знае се и друго.

В канонично отношение патриарх Даниил може и да е безупречен, например в разбирането за ненамеса на Църквата в държавните дела, което архимандрит Никанор оспорва. Но писмото му до Киевския митрополит Онуфрий, публикувано в путински сайт (няма да му казвам името, срам ме е), показва откровено съвпадение с позициите на Руската православна църква. С една дума, българският патриарх заявява "безрезервна подкрепа“ за ръководената от митрополит Онуфрий Украинска православна църква (УПЦ), която исторически е свързана с Московската патриаршия...

Ясно е и друго. Публичните позиции на Даниил/Никанор издават, че

не става дума за чист богословски спор

Няма как да е другояче. Всички сме въвлечени в реалност, в която поведението на религиозните институции има и политически последици. Въпросите, по които двамата драматично говорят, се свързват с руските дронове, бомби, крехкостта на човешкия живот в контекста на война, твърде близо до границите ни. Само си представете как се чувстват поляците след вчерашната експлозия от паднала ракета край Лвов, на 80 километра от Украйна! Чувстват се като мишени и никакви молитви не са в сила да им помогне да не се страхуват за децата си

пред озъбения милитаризъм на Москва.

Църквата е общност от вярващи хора, които живеят в конкретен исторически свят, нали така! Когато този свят е белязан от война, разрушени градове, убити цивилни и милиони разселени хора, вярващите неизбежно търсят отговор каква е християнската позиция в тази ситуация? И въобще, може ли една църква да се ограничи до общовати призиви за мир, каквито отправя Патриарх Даниил? 

А иначе, архимандрит Никанор ще бъде разследван за различното от патриаха мнение по горните въпроси. Защото, Даниил и служителите му "смятат думите и делата му, уличния му и хулигански жаргон за неприемливи и недопустими за клирик на БПЦ-БП“.

Юлиана Методиева