Снощи заваля, но изглежда, че не толкова му се вали, а заради общинския пиар.Защото какъв е смисълът от една буря, ако не видим кмета Костадин Димитров как героично наблюдава отпушването на шахта?

Със сигурност дъждът е включен в комуникационната стратегия на общината.

Вали – снимка, пече слънце – снимка, засажда се борче – снимка, сяда се нова седалка на стадиона – снимка, кляка се до тенис маса – снимка.

В така представената управленска дейност остава да видим и как кметът следи съхненето на асфалта след дъжд.

Снощи най-важният въпрос явно не беше как по-бързо да се отводнят критичните места, а гражданите да разберат, че кметът лично гледа как се чистят шахтите.

Представяте ли си ужаса, ако шахтата бъде отпушена, без да има снимка с кмета? Такъв успех направо няма да се зачита.

Днес вече ни успокояват, че ситуацията е овладяна. Разбира се, че е овладяна, дъждът спря.

Костадин Димитров очевидно вярва, че ако се снима достатъчно често, хората ще забравят достатъчно бързо. Това е нов управленски модел – да документираш присъствието си до проблема, но без да го решаваш.

Положението вече изглежда доста абсурдно. Кметът вместо да се скрие заради нелепото си управление, общинската пропаганда всеки миг ни го набутва под носа в различни пози.

Кметът се е завъртял в центрофугата на собственото си безличие. И си въобразява, че от другия край ще излезе нещо по-различно.

Не, нищо по-различно не може да излезе. Но мандатът си върви, остава година и половина, центрофугата си работи и това е.

Ако тази вечер пак завали, не се тревожете. Пловдив вероятно ще се справи с още снимки и героични пози. Важно е фотографът да е на точното място в точното време.