И пак всички учудени: "Ох, наводнение!“ Че как няма да се наводни, когато на реката сме сложили покрив, на дерето домофон, а на закона топла завивка. 

В речното корито сме наредили тухлички, в прилежащата ивица мезонет, над тръбата беседка с барбекю. И всеки строителен документ - чист като сълза, само че сълзата е на вдовицата. Четири семейства почернени, държавата безпаметна,  институциите - с гумени ботуши и ококорен поглед пред телевизионните камери.

"Природно бедствие било!“ Не било, брате, природно — човешко е. Поименно човешко. Видяхте ли закона? Законът за водите си го е казал като даскал със сопа: речното легло е публична държавна собственост – демек не е за продажба "на зелено“ и застрояване "на черно“, строеж в леглото и прилежащата ивица – не!  А ЗУТ кимва послушно: това са територии със специален режим, строеж се допуска само след съгласувания, сметки и подписите на цяла свита инженери – хидротехник, конструктор, геодезист, еколог, главен архитект. Подписали ли са? Кои са? Къде са? Да се явят, да поканят и съвестта си.

Ето как свири нашата държавна симфония. Басейнова дирекция първа цигулка по водите  - "съгласувала“. Главен архитект и община - дирижират разрешението. РИОСВ - екото, дето все го заглушават. РДНСК - уж контролът, дето все след края на концерта идва. Кадастър – изменя картата, както някой изменя собствената си биография. Всички те са  все уж на пост. А резултатът? Реката като се сетила, че е река, тръгнала да си минава през хола.

Бай-Ганьовската икономика на бетона в действие. Питайте се: "Как речното корито стана частна собственост? Кой смени ПУП-а, че да легне върху дерето? Кой гласува в общинския съвет? Кой главен архитект подписа? Имало ли е ОВОС? Защо Басейнова е сложила параф? Кой областен проспа държавната собственост?“  Тишина.Само багерите ровят тинята, за да скрият хартията. 

"Не сме виновни, много валя…“ Валя, разбира се. И преди е валяло. Но когато имаш дерета – вода се оттича. Когато имаш незаконни стени в леглото – вода се трупа. Когато имаш институции – те действат. 

Четири жертви. Останалото било  "материални щети“. Какво удобно административно словосъчетание! Мостът паднал - материална щета,  домът изчезнал - материална,  човешкият живот - статистика.

Какво да се прави? Или да не се прави?

Пълна проверка по веригата - от първата черта на хидроинженера до последния печат на главния архитект. Имената да станат публични. Подписите също. Заповед за премахване на всяко препятствие в речното корито независимо от звездичките на фасадата. Индивидуална наказателна отговорност, защото не "институцията сгрешила“, а г-н Иванов, г-жа Петрова са подписали. Реален мониторинг и карти на риска - да не ги пазим в чекмеджето, а да ги прилагаме, преди да влизат багерите.  

Чиновникът пак ще каже: "Абе, човек да е добре, пък законът ще се оправи“. Е, ето го "добре“ - наводнени улици, удавени мечти, почернени семейства. Корупцията не е абстракция, тя е бетон в корито, мастило върху фалшив подпис и мълчание пред камера. И докато държим реките в тръби, а съвестта в чекмеджета, всеки дъжд ще ни пише двойка по гражданство.

В Европа законът вървял с полицейски ботуши. У нас - с гумени галоши, дето пропускат.“ Да ги сменим сега, докато още има кой да ходи през този дъжд. Иначе утре пак ще откриваме паметна плоча  на съучастието.