Общинският съвет в Пловдив откри новия местен политически сезон с декларации, които оформиха представата им за управлението на Пловдив. Ако сте слушали внимателно какво приказваха днес общинските съветници, Пловдив ще изгрее пред вас като град на пропуснатите възможности.
Какво научихме?
По плакатите градът блести, по брошурите върви към милиард инвестиции, а в реалността пловдивчани дишат прах, висят по час и половина в задръствания, возят се в разпадащ се градски транспорт и си записват децата в несъществуващи детски градини. Уж "Европейска столица на културата“, ама с визия на балканска кръчма след полунощ.
Костадин Димитров две години управлява "по усет“. Управленска програма? Няма. Законът е категоричен – кметът е длъжен да внесе такава. Той не го прави. От какво се страхува? От собствените си обещания ли? Или от Борисов, чиято сянка управлява Пловдив? Защото истинският въпрос е ясен: кой дърпа конците – кметът или друг център около вожда?
Зам.- кметът по екология Иван Стоянов заслужи отделен параграф – градът тъне в сметища, въздухът се реже на филийки, зелената система е съсипана, а той демонстрира арогантност и оправдания. Това не е стил на работа, това е некадърност на квадрат. Ако имаш поне капка достойнство – подай оставка. За пореден път му го казаха в лицето.
Общинските предприятия – транспорт, почистване, озеленяване – са в клинична смърт, стана ясно от декларациите. Машините – ръждясали, хората – недостатъчни, визията – никаква. Администрацията е мудна, заседанията на Общинския съвет като скучни родови срещи, а кметът присъства като статист.
Лидерство? Няма. Визия? Няма. Само оправдания, линкове към сайтове и празни фрази. Това не е управление, а имитация.
Пловдив не просто буксува, той губи време, въздух, пари и доверие. Ако така продължава, историята ще запише
Костадин Димитров не като кмет, а като бележка под линия – "човекът, който изпусна шанса на града“.
Председателят на Общинският съвет Атанас Узунов трябваше веднага да прекрати сесията, след като съветницитет гласуваха общинската болница "Св. Мина“ да получи кредит от четири милиона. И да наложи забрана те да стъпват в сградата до края на годината.
Четири милиона по сметката на пациент, който е на изкуствено дишане от години. Кредитът трябва да се изплаща от мъртвец, който не отвори очи от серия безлихвени общински заеми през годините, но с четири милиона банков заем щял да си отвори едното око, обещават "спасителите“.
Половината град знаел кой ще се облажи от тези четири милиона. Затова някои съветници бяха в такова разположение на духа, че и да ги опикаеш, ще те аплодират. И да им кажеш, че са негодници, какво от това. Даже не ги интересува, че и за чеп на каца зеле не стават.