Образованието не е само в учебниците и книгите. Извън тях огромно бедствие застига децата ни. Такъв социалистически плам бушува в главите на директори на детски градини и училища, че да се хванеш за кобура е най - безобидната реакция. Нищо не са научили и продължават да са верни на клишетата, измислени преди 70 години – стихче, песничка, хорце.

Това представляват патронните празници по училища и градини. Имали сте удоволствието да ги гледате, тъй като са участвали вашите деца и внуци. И сигурно сте се радвали на тези спектакли, както директорите и учителите, автори на сценариите.

"С вдъхновение, гордост и плам, най-големите деца от детска градина "........“ отбелязаха Деня на народните будители с вълнуващ концерт“, гласи едно съобщение. Няма нужда от името на детската градина и кой е районът – навсякъде едно и също блудство с думите, навсякъде "гордост и плам“. Възможно ли е деца на тази възраст да са горди и вдъхновени от лица и събития, които все още не могат да осмислят. Вероятно става дума, че горди и вдъхновени са авторите на тези глупости.

Някъде пък писали "славянските букви от светите братя Кирил и Методий“. Ами на 24 май какво ще правите? Пак ли същото? Разбира се, че същото.

Шаблонът е универсален – "събитието докосна сърцата на всички присъстващи“. Така ни докосваха сърцата и когато махахме на Живков и кликата му по време на манифестациите. Друго да бяхте научили за толкова години.

Бедствието в училищата е още по-опустошително. По същия калъп – пеем, рецитираме, друсваме хорце, без значение какъв е поводът. Хората там са по-големи и се предполага, че могат да мислят. Тогава ги оставете да мислят, не им натрапвайте социалистическия си плам, кърмен с клишета и рецитали. Колкото и авторите да се възторгват от произведението си, гледката е отвратителна.  

В Деня на будителите колоната в Пловдив поема от Хуманитарната гимназия след обичайните слова. Попът води, редом с кмета и други първенци. Отзад се влачат ученици и учители, насила събрани в почивния ден. Кому е нужно това? Нали го гледаме същото и на 24 май.

Хора, събудете се! Нали все будителите са ви в главата, нали докосват сърцата ви.

Дами и господа, уважаеми родители, децата ви сигурно са талантливи. Сигурно могат да пеят, рецитират и танцуват. Сигурно се радвате, че първолачета с калпачета веят байрачета – бъдещи патриотарчета. А и хубави снимки стават.

И така – залъгани, един ден ще разберете, че децата ви не могат да мислят. Но ако не ви пука, можете да продължите да ходите на подобни тържества по анцуг.