Не знам защо съм член на Съюза на българските журналисти. Може би по инерция от минали години. Може би и защото нямам допир с продажното му ръководство.

Дори не съм посетил безплатно Лувъра с членската си карта.

Но и да кажа, че вече не съм, позорът остава.

Русия връчи "Орден на дружбата“ на Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, а Румен Петков - лидер на партия АБВ, бе отличен с медал "Пушкин".

Това стана в Руския дом в София "в тържествена обстановка", а наградите връчи посланик Елеонора Митрофанова. Поводът е 50-годишнината от откриването на Дома на съветската наука и култура, който днес се нарича Руски културно-информационен център.

Що за глупост – СБЖ целува ръка на Кремъл. Не е за първи път.

В страна, която Русия официално е обявила за вражеска, председателят на Съюза получи путински орден от ръцете на Митрофанова. Под аплодисментите на публика, която явно не разбира разликата между награда и шамар.

Жената, която управлява гилдията вече десет години, се оказа по-устойчива и от комунистически паметник. Нито досието ѝ на агент "Виолета“, нито публичните унижения, нито покъртителните ѝ извинения "от името на българския народ“ към Русия я бутнаха от стола. Напротив – колегията я преизбра за нов мандат.

И какво получаваме насреща? Съюз, който вместо да брани журналистиката, брани русофилски форуми, тостове в културния център и задължителни селфита с Митрофанова. СБЖ е превърнат в касичка с бонуси – евтин абонамент за глупост, покрит с "братски връзки“.

А най-голямата гавра е, че това не е личен избор на Тодорова. Когато журналистите я търпят и легитимират, когато мълчат срещу очевидния позор, значи цялата гилдия е съпричастна. Солидарни не с истината, а със срама.

Кремъл те брои за враг, но те награждава. И го приемаш с усмивка – това вече е диагноза.

Позорът не е за русофилското ръководство на СБЖ, а за всички, които го търпят. И той не може да бъде измит нито с ордени, нито с водка.