Ако Роберт Фицо – човекът, който може да намери общ език и с Орбан, и с Путин, и с Тръмп, и с всеки, който мрази Брюксел, излезе от среща с Тръмп обезпокоен, значи положението не е просто лошо. То е клинично.

Словашкият премиер Фицо не е някакъв либерален женчо, който припада от първата повишена интонация. Той е твърд поддръжник на Тръмп, скептик към ЕС и човек, който не се стряска от авторитарен стил. И точно той, след среща в Мар-а-Лаго, започва да шепне из европейските коридори думи като "опасен“, "полудял“ и "травмиран съм“.

Това вече не е клюка, а сериозна аларма.

Какво точно се е случило а в Мар-а-Лаго, никой не знае. Американските представители твърдят, че всичко било "приятно, обикновено и непринудено“. Разбира се.

Европейските дипломати пък казват, че Фицо изглеждал като човек, който е видял нещо, което не е трябвало да вижда. И не става дума за голф резултати.

Едно е сигурно – не излизаш "травмиран“ от среща, на която си разменил няколко шеги и комплименти.

Най-ироничното в цялата история е, че това не го казва враг на Тръмп.

Казва го негов съюзник, който по принцип би трябвало да го защитава, а не да го диагностицира.

Ако дори Фицо стига до извода, че президентът на САЩ е непредсказуем и опасен, тогава какво остава за онези, които от години предупреждават за същото?

Разбира се, реакцията от Белия дом е класическа - "Анонимни дипломати, търсещи внимание.“ Нищо ново под слънцето.

Само че проблемът не е в това дали Фицо е използвал точно думата "полудял“.

Проблемът е, че тревогата вече се обсъжда открито на всички нива.

А когато европейски дипломати започнат да говорят за душевното състояние на американски президент, значи геополитиката вече се е превърнала в психиатричен консилиум.

Тръмп уверява, че няма когнитивни проблеми. Добре. Никой не твърди, че има Алцхаймер. Проблемът е друг - импулсивност, желание за неограничена власт и външна политика, водена от настроението на деня.

И тук идва абсурдът – според анализатори, именно този стил вече започва да притеснява дори Путин. Да стигнеш дотам руският диктатор да се чуди какво ще направи президентът на САЩ – това си е геополитическо постижение.

Историята с Фицо не доказва нищо окончателно. Но казва много. Казва, че дори най-благосклонните към Тръмп започват да се питат какво точно става. И казва, че когато и съюзниците излизат от срещи обезпокоени, светът има основание да се притеснява.