Дойде и този величав миг - Румен Радев подава оставка и гордо заявява, че щял да ни оправи, ако му помогнем.

Той убедено вярва, че народът спи на опашка,за да го приветства на бял кон. Само че този кон отдавна е умрял, препариран е в Москва и стои някъде между мавзолея на Ленин и архивите на КГБ.

Този човек, провалил се като президент, опозорил институцията, съсипал всяка възможност за нормалност, сега ни го пробутват като новия спасител. Месия? Моля ви се.

След почти два мандата  Радев изглежда обиден, нацупен, но и уверен, че Кремъл ще му изпрати благодарствен орден за вярна служба, а ние трябва да ръкопляскаме.

"С вас сме, господин президент!“ Кои са тези герои, които викат като гламави?

Да не са същите, дето през 2021 г. го носеха на ръце, докато той крещеше "Мутри вън“? Не, онези се оказаха шарлатани. Тези са нова сбирщина – всеки с личен  кремълски мирис и уникална нежност към руското вето над българския здрав разум. Те си мислят, че го подкрепят, а всъщност му махат за сбогом.

И започна театърът: "Радев слиза на политическата сцена“

Че той някога слизал ли е оттам? Това е човекът, който вкара юмрука си в политиката като знаменосец на известни мутри от протестите, подреждаше служебни правителства — все по-грамотни от предишните, някои даже можеха да броят до три. Обясни, че Крим бил руски. Отвори вратата за "Боташ“. Превърна президентството в комбина от кабелна телевизия и руска агентура.

И този провал ни го продават като "нов надежден проект“. "Щял да спечели изборите с мнозинство", чуруликат птичките, накацали по кремълските телеграфни жици. Чуруликат си, птички са.

Чухте ли му речта, с която се самосвали от власт - евтин популизъм, лицемерие, куфарен патриотизъм и арогантност.

Става дума за позор. Не само Радевият, но и нашият.

Защото още се хващаме на тези евтини номера. Защото не проглеждаме какво стои зад "проект Радев“. Защото оставяме кремълските сенки да ни управляват, вместо да ги изметем.

Какво може да се случи в действителност?

Народецът ни, достатъчно оглупял от политически битки, да  тръгне след поредния бръмбар. А бръмбарът винаги води в нужника.

"Не се облизвай, Румене. И теб те мразим толкова. Тук не е Москва“. Чухме го протестите. Радев ще го чуе и на изборите.