Вечна строителна метафора – в това се е превърнал стадион "Христо Ботев“. Днес ботевистите излизат на протест. Те обвиняват кмета
Костадин Димитров, че не е изпълнил поети обещания около възлагането на Етап 2 от изграждането на стадиона, за който има осигурено финансиране.
Но стадионът отдавна не е спортен обект. Той е и политически символ - на обещанията пред феновете, на героизма пред камерите и на пълната административна парализа след това.
Това е класическа пловдивска формула. Обещание плюс време, плюс мълчание е равно на скандал. А скандал плюс медии – ново обещание. А ново обещание плюс избори е равно на забрава.
Ако кметът
Костадин Димитров е обещал да даде отговор до началото на декември, но продължава да мълчи, заслужава си и по-голям протест. Ако не иска да остави след себе си нищо повече от снимки, пресконференции и добре подредени оправдания.
Докарахме се вече да не броим мандати, политики и резултати, а заплати. На Димитров му оставали 24 заплати до края на мандата, но не било сигурно дали ще ги вземе всичките, прогнозират от Ботев.
Това не е футболна прогноза. Това е политическа диагноза.
Административни спънки, протакане, фалшиви обещания. Дежурният пловдивски речник. Слушаме го при всеки голям проект.
От "Колежа“ се чуват реплики, които тежат повече от всяка общинска пресконференция. Например: "Ботев го има, Ботев ще го има.“ Клубът е преживял фалити, изгнания, унижения и нулеви години. Кметовете идват и си отиват. Някои с фанфари, други по терлици – кой каквото е свършил.
На "Колежа“ ли са заровени последните 24 заплати на кмета? Или някои съвсем умишлено надценяват собствената си значимост, покатерили се на гърба на ботевистите? За отговор на този въпрос имаме нужда от истината. Ако кметът е обещал, а не изпълнява, да говори за причините. Защото тези 24 заплати не са само пари. Те са времеви маркер.
В Пловдив имаме изумителната способност да превръщаме всеки обект в референдум за управлението.
Какво се получава, ако от едната страна инвестират пари, нерви и репутации, а от другата инвестират време, протакане и тишина? Нищо.