В Гулянци, Плевенско, президентът отново разпозна "мутри“, "гости по поръчка“ и "провокации“. Румен Радев беше освиркан. Прессъобщението от "Дондуков“ 2 внимателно отряза най-острите ръбове на случката, което е класическият знак, че институцията продължава да живее на два режима — официален, в който говорим за "талант и култура“, и митингов, в който ръкомахаме към "враговете“ и записваме клипове за Фейсбук. Така че всичко да изглежда като победа, дори когато площадът звучи половината "Да“ и половината "Ууу“.

А в Пловдив - в Деня на Съединението, Радев заприказва за деребеи и политически брокери.

Точно в този момент идва трезвото изречение на Георги Първанов, човек от същата школа и география, който казва, че проектът "Радев“ "няма да се случи добре“, защото рейтингът е телевизионна валута, а изборите са логистика — структури по места, хора с ключове за клубовете, бензин за колите в деня на вота и нерви за протоколите. И понеже левият терен отдавна е разграфен между партии, коалиции и хорове на един и същ геополитически рефрен, нов знак в същата гама не добавя музика, а фалш.

С други думи, зад сцената на "мутрите“ тече познатата апаратна математика — БСП пази остатъка си от мрежа и влияние, периферните проруско-народни формации държат своята клиентела, пропагандните канали са общи, но ревниви, а благословиите никога не стигат за двама. Поради което "новият проект“ или ще бъде прикачен към старите структури с цената на чужди квоти и чужд дневен ред, или ще се превърне в митинг без секции.

И точно тук е сблъсъкът - митингът храни реториката, но изборите я мерят. Прессъобщението изглажда ръбовете, но секционният протокол ги връща, а фрази като "мутри, вън“ работят дотам, докъдето не се наложи да седнеш с "мутрите“ от местната листа и да броите застъпници, листчета и бюлетини.

Радев може да печели площади и клипове, но без мрежа, каси и терен лозунгът остава ехо. А трябва да знае, че между тезата и тезгяха винаги побеждава този, който държи ключа за склада.