На икономическия форум в София Румен Радев се появи като бивш президент, но говори така, сякаш още държи ключовете от "Дондуков“ 2. Само че с ново амплоа - гражданинът Радев, кандидат-месия, икономически гуру с геополитически напътствия от изток.

Първата му публична реч след напускането на президентството звучи не като анализ, а като генерална репетиция за предизборна платформа. Само дето текстът е добре познат – слушали сме го девет години. И винаги завършва по един и същи начин - Европа е зле, Украйна е проблем, санкциите са грешка, Русия е реалността, а България трябва "да погледне по-реалистично“.

Радев ни обяснява, че еврозоната не била стратегическа цел, а инструмент. Само че в устата на Радев това не е икономически нюанс, а подготвяне на алиби - ако нещо се обърка той няма е  виновен, а "прибързаното и неподготвено влизане“.

Радев винаги идва след събитието, за да обясни защо то е било грешка. И никога преди него – за да поеме отговорност.

Най-силната част от речта е класика в жанра – да изгоним олигархията от властта. Това е моментът, в който залата би трябвало да се огледа. Защото около Радев надничат все същите сенки, които го съпътстват от години - Бобокови, Баневи, Гергови, всякакви икономически "граждани“, които нямат нищо против Радев, стига той да няма нищо против тях.

Радев говори срещу олигархията като човек, който сякаш е бил президент без нея. Това не борба – това е съжителство с морални декларации.

Когато Радев стигне до Украйна, маската пада напълно. Излиза, че войната не е резултат от агресия, а някакъв "геополитически водовъртеж“. И санкциите не са отговор – те са "идеологическа коректност“. Европа не защитава принципи – тя се самоунищожавала. А Русия? Тя реалността, към която трябва да се върнем.

Радев говори за Украйна така, сякаш тя е досадна пречка пред възстановяването на "нормалните отношения“ с Москва. Все едно войната е каприз на Европа, а не престъпление на Русия.

Според Радев Европа е в икономически упадък, в политическа нестабилност, в културно обезличаване, в демографски разпад, криза на демокрацията.

Това е познатият кремълски разказ, Любопитното е, че в тази мрачна картина Русия не фигурира като проблем, а като фактор, с който трябва "да се съобразим реалистично“.

Радев отново говори за "огромна енергия в обществото“ и  отново предлага себе си като трансформатор.

Само че тази енергия вече мина през юмрука, служебните правителства, "Боташ“, Крим като руски и пълната институционална безпомощност. Резултатът беше не промяна, а разпад и застой.

Така Радев очерта акцентите на предизборната си  платформа – срещу Европа, срещу санкциите, реализъм към Русия и борба с олигархията, но не тази около мен.

Радев даде сериозна заявка, че ще пише втори том на досегашния си провал, но вече без институционалната тежест на президентството.

И колкото по-рано си дадем сметка какъв точно е този негов политически проект,

толкова по-малка е вероятността пак да го объркаме със "спасение“.