Местните избори в Пловдив догодина могат да се окажат най-странните от много време насам. Партиите ще участват, партийните структури ще работят, активистите им ще лепят плакати, но кандидатите за кмет вероятно ще се окажат "граждански“. Днешната политическа мода е такава – компрометираните партии се преобличат като инициативни комитети. Те ще кажат: "Този кандидат няма нищо общо с нас.“ Освен структурата, парите и половината инициативен комитет.

Причината Пловдив да върви към подобен пазар на "независими“ кандидати е проста. Управлението на града отвори огромно политическо пространство. Не защото Костадин Димитров направи нещо грандиозно погрешно. А защото не направи нищо грандиозно изобщо.

Това е по-опасно, тъй като силният кмет събира около себе си властта и убива алтернативите, а слабият ги размножава. При силен кмет всички питат кой може да го победи. При слаб кмет половината град започва да пита: "А защо не аз?“

И точно това се случва.

За втори мандат на Димитров  възможността е нулева, макар че в политиката нула почти няма. ГЕРБ в града все още има организация, ресурс и твърд местен електорат. Но с това темпо и без големи видими резултати, а очевидно да края на мандата няма да има такива, вторият мандат вече е заключен в килера.

И тогава започват маскарадите.

Димитров – кандидат без ГЕРБ?

Сценарият Костадин Димитров да бъде издигнат от инициативен комитет вместо официално от ГЕРБ е политически напълно възможен като технология, макар че към момента няма публично потвърждение, че такъв план вече е в ход. Но това е в главите на хрантутниците от различни партии, които се навъртат около Димитров и те ще бранят местата си на масата.

Ако това все пак се случи, вече е сериозна диагноза. Представете си действащ кмет на ГЕРБ, член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, управлявал с подкрепата на ГЕРБ, внезапно да се яви като гражданска кандидатура, обкръжен от партийни кадри, които за два часа са открили гражданското общество. Все едно елитен отбор да излезе на терена без емблемата си и да обяви, че е квартален тим.

Причината за подобно действие би била очевидна – партийният етикет вече не помага достатъчно, а самият кандидат не е достатъчно силен, за да поиска партията открито да застане зад него.

Така инициативният комитет се превръща не в знак за независимост, а в политическа пералня.

Иван Тотев – не е кандидат, но може да бъде навсякъде

Иван Тотев е много по-интересен като влиятелен фактор, отколкото като непосредствен кандидат.Той беше успешен кмет на Пловдив два мандата, доста време и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Не е политически пенсионер, това е очевидно.

Тотев има огромното предимство да познава партията, познава районните структури, познава Общинския съвет, познава бизнеса. Познава и механизмите, по които се правят местни избори.

Затова той може изобщо да не се кандидатира и пак да бъде един от хората, които решават кой ще се кандидатира.

При разцепление в ГЕРБ неговото влияние може да се окаже решаващо. В местната политика понякога най-силният кандидат е човекът, чието име изобщо не е на бюлетината.

Владимир Темелков – най-естественият антикандидат на Димитров

От всички имена около ГЕРБ Владимир Темелков в момента има най-ясна политическа траектория към собствена кандидатура. Той напусна общината през май, вече не е заместник-кмет, а на 30 август излезе и от Изпълнителната комисия на ГЕРБ. След това публично заяви, че целият му фокус е Пловдив.

Не е нужно да си Нострадамус. Когато политик напусне местната власт след конфликт, освободи се от висш партийния орган и обяви, че "целият му фокус е Пловдив“, той обикновено не се готви да открива сладкарница.

Темелков има няколко силни карти. Той може да атакува Димитров отвътре. Познава администрацията и проектите, знае кой какво е обещавал и може да каже: "Бях там и видях защо не става.“

Това е много по-опасна критика от тази на външен опозиционер. Затова вариантът Темелков да бъде издигнат от инициативен комитет, подкрепен впоследствие от различни политически сили, изглежда напълно реалистичен.

Пламен Панов – удобният институционален вариант

Пламен Панов е друга категория. Той е заместник-кмет по културата и туризма  втори мандат, вече се занимава и с образованието.Има административна биография, която позволява да бъде представен като по-мек, европейски и по-малко конфликтен кандидат.

Неговият проблем е друг. Той е твърде дълбока част от сегашното управление, за да се представи убедително като негово отрицание. А изборите през 2027 г. много вероятно ще бъдат именно избори за отрицание.

Ако общественото настроение е: "Това управление не ни харесва“, трудно печелиш с кандидат, който трябва да обяснява: "Да, бях в управлението, но не бях точно от управлението.“ Този номер българският избирател вече го е гледал.

ПП-ДБ: Манол Пейков или Тони Стойчева

При ПП-ДБ драмата ще бъде класическа. Манол Пейков има висока разпознаваемост, силно присъствие и собствена публика. Той е национално познато лице и политически по-тежък от повечето местни партийни кадри.

Проблемът му е, че високата разпознаваемост работи в двете посоки. Има хора, които ще гласуват за него с ентусиазъм. И много хора, които биха гласували за пожарогасител, ако той е на балотаж срещу Пейков.

За местни избори това е огромен риск.

Тони Стойчева има противоположен профил – районен кмет, конкретна местна работа, по-малка национална поляризация. Тя беше избрана като кандидат на ПП-ДБ за "Западен“ през 2023 г.

Ако коалицията търси мобилизираща политическа фигура – Пейков. Ако търси по-широко приемлив местен кандидат – Стойчева.

Но тук, както винаги, пречка е големият талант на демократичната общност – да има кандидати и да успее да скара лагерите им още преди регистрацията.

А кой ще е човекът на Радев?

Това е най-интересната неизвестна.Прогресивна България“ вече изгражда структури във всичките шест района на Пловдив, а координатор на партията в града е Ангел Стоев. На парламентарните избори формацията спечели 70 711 гласа в града и 7 от 12-те мандата – огромна изходна позиция за местен вот.

Владимир Николов беше водач на градската листа на партията и тогава подхвърли, че може да опита битка за кмет на Пловдив. Изглежда несериозно, особено на фона на безпомощното му медийно присъствие след изборите на 19 април.

Втората възможност е Ангел Стоев – не непременно като най-силен електорален кандидат, а като организационна фигура. Той ръководи изграждането на местните структури и очевидно държи организационния ключ за Пловдив.

Третата възможност е най-опасна за другите политически играчи - нито един от двамата.

Радев може да потърси широко разпознаваемо непартийно лице. Например ректор, лекар, предприемач, архитект. Човек с обществен престиж и без десет години партийни снимки във Facebook.

Защо? Защото след силния парламентарен резултат "Прогресивна България“ няма нужда непременно да доказва партийната си идентичност. Тя има нужда да спечели Пловдив. И точно тогава гражданската кандидатура става много опасна.

Други възможни имена?

Не би трябвало да се вглеждаме в конкретни имена, колкото в определени групи, от които  може да изскочи кандидат.

Първо – районните кметове. Те имат собствена разпознаваемост и теренна структура. Именно от районен кмет тръгнаха Славчо Атанасов, Иван Тотев, Здравко Димитров и Костадин Димитров. С най-големи шансове и възможности на този етап се откроява Георги Стаменов в "Централен“.

Второ – университетските среди. Пловдив има няколко големи университета и ректори с обществена тежест. При кандидатура "над партиите“ това е естествен резервоар.

Трето – големият местен бизнес. Предприемач с чист публичен образ, способен да финансира и организира кампания, би бил сериозна заплаха.

Четвърто – спортът и културата. Разпознаваемо лице с истинска местна връзка може да бъде много по-продаваемо от поредния партийно отгледан заместник-кмет.

Голямата изненада  -  човек извън всички партии

Това е сценарият, който трябва най - силно да тревожи партийните централи.

Известен пловдивчанин, който не е политик, с професионална биография и репутация. Без партийна токсичност и подкрепен от широка местна коалиция.

Такъв кандидат може да помете картите на всички.Защото след години партийни войни има огромен потенциал за посланието: "Не идвам от нито една от тези компании.“И ако зад него застанат няколко сериозни формации, бизнес и граждански среди, той може да стигне до балотаж още преди партийните кандидати да са приключили спора чий шанс е по-голям.

И всичко започва от слабостта на сегашния кмет

Ако Костадин Димитров беше очевидният фаворит за втори мандат, този пазар на кандидати нямаше да съществува. Темелков щеше да чака. Панов щеше да си гледа културата. ПП-ДБ щяха да търсят почетна загуба."Прогресивна България“ щеше да мери риска, а Тотев спокойно да наблюдава.

Но слабият център създава орбити. И сега около кметския стол вече започват да кръжат всички. Някои открито, други през инициативни комитети. Трети още се правят, че просто случайно минават покрай общината.

Затова изборите през 2027 г. могат да се окажат не битка между ГЕРБ, ПП-ДБ и "Прогресивна България“. Могат да бъдат битка между пет-шест "независими“ кандидати, зад които случайно ще надничат същите пет-шест партии.

Пловдивчанинът ще получи граждански избор. Толкова граждански, че зад всеки гражданин ще стои партийна централа.

А най-голямата заслуга за този политически карнавал може да се окаже на Костадин Димитров. Защото когато един кмет не успее да убеди града, че е незаменим, той постига точно обратното - убеждава всички, че могат да го заменят.