Общински съветници питат кмета какво ще направи по въпроса с трафика в Пловдив и задръстванията. Нищо, разбира се. Това отдавна не е транспортен проблем, а начин на живот.

Те са възбудени от класация, която изглежда доста престижна за нас  – 16-и в Европа и 49-и в света! По други показатели няма как да бъдем по-нагоре. Защо да не се набутаме в европейския топ 10 по задръствания.

Не е толкова лошо да висим 118 часа годишно в колите си и да съзерцаваме бронята отпред – може и нещо умно да измислим.

Общинските съветници задават наивни въпроси - има ли план, има ли срокове, има ли пари, има ли синхронизация на светофарите, има ли изобщо мисъл?

Те сякаш не знаят отговорите, които отдавна са в сферата на градската митология.

Буферни паркинги? Обществен транспорт като алтернатива? Политики за ограничаване на автомобилния поток? Разбира се, че се мисли по въпроса. Търсят се умни решения, чийто резултати досега са доста глупави.

Може да спорим и дали светофарите действително регулират движението, или  само възпитават търпение.

Градът е гъсто населен и няма как. Е, като няма как защо управлявате и какво управлявате?

Да, Пловдив е гъсто населен. Да, улиците не могат да се разширяват безкрайно.

Точно затова са нужни визия, организация и смелост за непопулярни решения.

Трафикът не е просто движение на автомобили. Той е лакмус за способността на една власт да мисли. И ако нямаш ясен план, нямаш алтернатива на колата, нямаш паркинги, тогава не управляваш трафик, а просто го търпиш.

И така Пловдив се върти в омагьосан кръг. Всичко се повтаря с удивителна последователност. Всяка година откриваме проблема отново, сякаш го виждаме за първи път.

Администрацията обича да говори за "умна мобилност“. Умното явно е да не правиш нищо и да чакаш хората да свикнат. А те свикват – както се свиква с шум, с мръсотия и с безхаберие.