В края на миналата година районните кметове на Пловдив обясняваха какво са направили, какво искат да направят през тази и защо няма да го направят. Затвърди се усещането, че притежават ключ от апартамент, но всъщност живеят в мазето. До по-горните етажи нямат достъп.
Излиза, че районните кметове не управляват районите си. Те управляват тротоарни плочки, кошчета за боклук и тревни площи с бюджет от детска касичка. А кучешките площадки влизат в Топ 3 на "големите инфраструктурни проекти“. Всичко друго е в ръцете на голямата община.
Техният служебен девиз е: Нямаме правомощия, нямаме бюджет, но имаме желание.“ И хамстерът на колелото се върти с огромно желание, но доникъде не стига. Въпросът е дали районните кметове ги устройва тази роля на хамстери?
Влизаме в 2026 година без приет бюджет, без реални проекти, без перспектива, но с излишък от коледен оптимизъм.
Районните кметства често са параван на голямата община – администрации без инструменти, с постове без ресурс. Могат да стегнат една алея, за заковат две пейки и да асфалтират половин улица, ако им се усмихне късметът.
Какво правят районните кметове? Какво, всъщност, им е позволено? Краткият списък включва - дават интервюта, снимат се до храсти, които току-що са полели, откриват детски площадки с двама чиновници и една лента, отговарят на граждани с "ще проверим“, пишат писма до голямата община и получават отговори, че няма пари. И после повтарят цикъла.
Това не прилича много на управление, колкото на институционално забатачване.
Един от кметовете казва, че градът става все по-кафяв, с по-малко въздух и зеленина. За поддържане на тепетата не трябвало много пари, но няма и голямо желание да се осигурят. Упрекът е към разпоредителя на парите, но никаква полза.
Очевидно е, че на мода и тази година ще бъде оправдателното творчество. Ако приемем, че Пловдив не е тротоар и не може да се управлява с градински инструменти, то какво е тогава?
Коледните светлини угаснаха. Редно е хамстерите да подкарат колелото с по-бясно темпо – изборна година е, а и мандатът ще започне да преваля. Същото вероятно си мисли и по-важният хамстер - въртете, момчета и момичета, аз съм на същия хал.