Мине не мине време и някой реши да увековечи нещо или някой на върха на някое тепе. Поводът за тези редове е идеята на сдружение "Бизнесът за Пловдив" на Джендема да се издигне 85 метров кръст.

Дано да не се случи. Ето някои аргументи.

Пейзажът на един град е капитал. Или го имаш, или го нямаш. Пловдив го има. Визията на града е уникална – заради тепетата. Вече беше извършено едно престъпление със ситуирането на една барака в историческия център на града – става дума за Голямата базилика. Дай боже, това да е последната разрушителна инвазия, която допуснахме,пише на своята страница пловдивският журналист Евгени Тодоров.

Но да се върнем назад в пловдивската история. Тепетата винаги са изкушавали местните власти през вековете – да се сложи нещо на върха и да доминира над града. Няма съмнения, че на Джендема е имало храм на Аполон Кендрасийски. Има снимки от първата половина на 20 век, на които се виждат останките от храма.

По-късно на върха на Сахата се издига Часовниковата кула, която – преди залесяването на тепето, се превръща в задължителен елемент на всички рисунки и снимки.

На Бунарджика първо се строи Паметникът на руските освободители, но той не променя забележимо пейзажа – както това става по-късно с Альоша. Дотогава подобни идеи за паметници минават през дълъг период на спорове, на събиране на средства и т.н. Този път огромната фигура на съветския войн се налага с партийно решение. Слава богу, че Сталин умира 53-а, иначе можеше да има различно развитие на "благодарностите към двойния освободител".

Тук вече не става дума за изкуство или за някаква почит към исторически събития и личности, а за идеологема, която трябва да дава облик на града. Към гранитната фигура се добавят стихове, песни и т.н. Класическа митологизация – според социалната антропология.

Предполагам, че при евентуален дебат за 85 метровия кръст – макар и под сурдинка, ще се набляга на аргумента, че чрез Кръста се опитваме да минимализираме внушението на Альоша. По същия начин при споровете около поставената на Джумаята – върху Римския стадион, фигура на Филип Македонски, "на ухо" се обясняваше, че така ще "поприкрием" джамията и минарето.

Преди десетина години из България се построиха няколко бутафорни крепости. Главно с итонг. С надеждата, че всеки град с крепост ще привлече туристи и слава като Велико Търново. Идеята за средновековна крепост на върха на Небет тепе завладя и кмета Иван Тотев, но след граждански протести слава богу това не се случи. А гуруто на крепостите проф. Божидар Димитров буквално бе прогонен .

Професорът – заедно със Славчо Атанасов и Георги Гергов, бяха основните фигури, обединени и около идеята за издигането на паметник на Кан Крум.

Следващата идея на "воеводите", които управляваха града тогава, бе издигането на величествен паметник на Симеон Велики на върха на Джендема. На едно обществено обсъждане обаче проф. Божидар Димитров призна, че не е знаел, че Джендема е защитена зона и има своя история, която е рисковано да се преиначава. Георги Гергов също се вслуша в аргументите на опонентите и оттегли подкрепата си за проекта.

Джендема беше спасен. Но както виждаме – не за дълго.

Идеи за кръст или за български трибагреник на дълъг прът на някое тепе се появяват постоянно. Този път инициатори са членовете на Сдружение "Бизнесът за Пловдив". Предполагаме, че идеята им е родолюбива, но то и на други места има родолюбиви идеи. Кръстът се сравнява със статуята на Христос над Рио де Жанейро – само дето тя е два пъти по-малка. Къде е Исус, къде е нашият кръст....

Нашата идея е по-близка до едно македонско чудо - 66 метровия Милениумски кръст над Скопие – на снимката. И с още няколко 50 метрови кръстове из Северна Македония. Родее се може би и с цялото патриотарско-грандоманско издигане на паметници в нашата съседка. Там обаче издигането на кръстове играе ролята на кучешко препикаване на територии – пред лицето на албанската опасност.

Впрочем, не много отдавна имаше идея на българо-турската граница да се издигне огромна фигура на Левски – да плаши турчолята. Засега в Пловдив обаче не се усеща опасност от ислямизиране на града.

Появата на идеята с кръста подсказва, че утре могат да се появят продължения – например алеята към върха на Джендема, примерно, да бъде украсена с фигури на канове и царе. Които нямат нищо общо с пловдивската история. Не много отдавна имаше подобни идеи.

В пловдивската история има събития, личности и символи, които заслужават внимание и биха предизвикали туристически интерес. Дебатът може би трябва да започне оттам – а не да се тръгва с готови спорни решения. Да си признаем, че гостите на града проявяват в много по-голяма степен интерес към Мильо – нежели към паметника на Кан Крум, примерно. Да си припомним, че символът на Брюксел – пикаещото момче, е само 61 см. Малка фигура, но с голяма легенда зад гърба си. Известна е в целия свят. А не съм чувал някой да се вълнува от това колко метра е кръстът над Скопие.

Така че преди да дебатираме за кръста, да помислим каква символна система избираме – брюкселска или скопска?