Когато  адвокат Николай Каменов Стоев влезе в залата на Общинския съвет, никой не знаеше кой е той. Това, разбира се, не му попречи да бъде назначен. С феерия от изрази като "имам опит в администрацията“ и "запознат съм с дейността на "Екобус“, той се вписа идеално в естетиката на местната кадрова логика - по възможност млад, лоялен, забравящ, но за сметка на това с вярна усмивка. И с участия в търговски дружества, които "може би не помни да е декларирал“.

В Пловдив, където шефовете на общински дружества се избират с тайна бюлетина, а критериите за опит се базират на близост до някоя партийна софра, човек може и с административен стаж от две и половина години в район "Южен“ да ръководи структура за милиони.

В "Екобус“ няма нужда от транспортна визия, логистика или капацитет. Нужно е само да се напише в автобиографията "адвокат“, да се украси с две фирми и да се подаде декларация, която някой ще провери само, ако медиите вдигнат шум. Скандалът е симптом, но болестта е друга – напредването на "познатите лица“ във властта, не по заслуги, а по пряк път. Резултатът - транспорт, който мирише на масло и политическа безнадеждност.

Градският автобус като метафора на града – скърца, не тръгва навреме, но го карат хора със самочувствие.

В Пловдив администрацията е свикнала да не чува. Както казваше един стар районен кмет, уловен в запис: "Ние тука работим тихо… докато не стане гърмеж.“

Е, гърмеж има. И какво от това. Николай Стоев бе въздигнат на върха на важното общинско дружество за транспорт — "Екобус“. Той говори гладко. Завършил право. Магистър. Член на Адвокатска колегия. Опит в обществени поръчки. Запознат с дейността на "Екобус“. Така поне каза. И нямал участия в търговски дружества. Само че Търговският регистър настоява друго: 30% в "Атахар 2“ и 20% в "НИМ Инвестмънт“. Във второто с човек от ГЕРБ, загубил изборите за районен кмет. Странична подробност, но пък красива по своята цикличност. Реакцията беше класическа: "Не помня да съм попълвал такава декларация?!“, казал героят веднага.

Но тук не става дума само за една лъжа. Става дума за процес. За система на подбор, в която компетентността е обратнопропорционална на близостта до "правилните хора“. Младият адвокат от Асеновград без опит в транспорта се озова начело на дружество, което години наред едва дърпа по нанагорнището на градския транспорт. Но защо не? В Пловдив административният опит е като кисело зеле — ферментира тихо, стига да го държиш на тъмно.

Кой предложи Стоев? Този някой не знае ли кого предлага? Кой прикри фактите около неговото минало? И защо това отново се случва в града, в който "всички се познават“, но никой не знае нищо, когато стане напечено.

Не е чак такава драма. Но си е е драма. Драма за публичните средства, за обидата към професионализма и за трупащата се административна плесен, която задушава и последните останали нормални хора в системата.