Румен Радев отдавна се  държи като пръв партиен и държавен ръководител. Приличана на не толкова късния Живков и със същата страст пита за рецептата на лимоновите резанки в захарния завод в Горна Оряховица. Да, това влиза в правомощията му на държавен глава – да прояви любопитство.

Трети ден обаче не обелва и дума за оставката на правителството, за която призова след първия протест на 1 декември. Само ни каза, че в понеделник започва консултации с политическите сили. Под натиска на проруските тълпи у нас и руските си началници , Радев е достатъчно стресиран и уплашен, тъй като се очаква от него да каже какво ще прави – дали ще бие с Борисов и Пеевски на техния терен, дали ще протегне ръка към "шарлатаните“, които продуцира, или ще дочака президентското си пенсиониране тихо и кротко.

Едно е сигурно – за пореден път ще прочете траурното си новогодишно слово, в което ще оплаче държавата си, която е в ръцете на олигархията, но не в ръцете на олигарсите около него. Радев е страхлив да направи друго. Дори няма и да ежи като генерал, останал без армия. Онази на площада не е неговата армия и той го разбра.

"Румене, не се облизвай! И теб мразим толкова! Тук не е Москва!“. Имаше такъв лозунг на протестите. И не само такъв. Това беше и отговорът за готвения "проект  Радев“

Политолози и социолози го дъвчат този проект като омагьосани. Какво представлява този проект?

"Свободата най-сетне идва от знамената на руския цар Александър Втори и на неговата армия, съкрушила Османската империя", ни каза Радев по повод на един трети март. И цитира генерал. Скобелев: "Русия е единствената страна в Европа, в която има достатъчно идеализъм, за да воюва заради чувства".

Това го каза българският президент. Вероятно от такива чувства, според него, е и войната в Украйна. Не е необходимо руският патриарх да идва и да му тропа по масата, както преди години. Достатъчно е да си Румен Радев – неадекватен български президент, управляван с дистанционно от Москва. Това е позор за президентството като институция, представлявана сега от един човек, който захвърли достойнството ни някъде из урвите на Шипка.

Ето това е част от "проекта Радев“.

Румен Радев е свалил фуражката, но е с манталитет на фатмак, който иска да е сценарист на съдбата ни. Въпросът е какво има под фуражката и дали сега не ни застига проклятието на онова, което е останало под нея.

Обезумелият за власт Радев отдавна се превърна в подстрекател. Хвърля камъни по всички и за всичко. Най-вече срещу държавата, на която е президент. Оказва се, че е президент на блато и това му харесва – "проект Радев“.

Страхът, че не може да изпълни ангажиментите, поети пред Кремъл, направи от Радев страхлив екстремист. Така ще го запомним – "проект Радев“.

Румен обаче се облизва. В същото време изпитва неистов страх от провал на "калния политически терен“. Протестът засили страховете му: Не сме с вас, господин президент!.

Финалът ще е траурното новогодишно слово. Нищо друго.