Общинският съветник Слави Георгиев напусна групата на ГЕРБ и настъпи крайно любопитен момент. Хора, които години наред разчитаха той да излиза на трибуната и да защитава общите им решения, сега намериха смелост, но не да говорят, а да ръкопляскат срещу него

Георгиев влезе в групата като гражданска квота, но често беше един от хората, които изнасяха публичния спор - когато трябваше да се защити теза, излизаше Слави, когато някой трябваше да понесе репликите – пак той.

А зад него се беше  наредил партийният хор – понякога мълчалив, друг път още по-мълчалив.

В една партийна група има хора, които са избрани, за да говорят. И такива, които очевидно са избрани да вдигат ръка. При вторите интелектуалното натоварване трябва да е щадящо - гледаш как гласуват отпред и натискаш копчето.

На сесията днес Георгиев вече говореше като независим съветник и направи предложения за бюджета. Гошо Къчков от ГЕРБ го репликира, че така не става – ако не подкрепяш бюджета, какви предложения правиш. Изключителна партийна храброст, която беше наградена с аплодисменти от активисти на ГЕРБ, зяпачи в залата.

Браво, точно така се прави, партийни негодници!

Вчера Георгиев беше фронтмен на групата, днес е предател. Утре, ако пак потрябва – принципен човек. Според нуждите на централата.

Сред най-шумните партийни ентусиасти, заклеймяващи "предателя“, обикновено са хора, които трудно биха издържали три минути сами на трибуната, когато няма партийна тайфа зад гърба им. Няма кой да ти подскаже кога да натиснеш копчето и трябва да извършиш най-опасното действие в политиката – да кажеш нещо със собствените си думи.

Затова аплодисментите са далеч по-безопасни. За тях няма нужда от никакви аргументи, освен партийна подлост.

Затова местният парламент се пълни не с личности, а с човешки бутони. И системата започва да отчита грешка, ако някои вземе да мисли самостоятелно. И тогава идва ред на партийните аксесоари – ръкопляскат.